Читать «Дипломатически имунитет» онлайн - страница 52

— Точно затова го купих. Почитаме артистите, като се издокарваме в тяхна чест. А ти си облечи фамилната униформа. Бел скоро ще мине да ни вземе.

— По-добре да се придържам към сивите костюми. Имам чувството, че точно в този момент парадирането с бараярски униформи пред квадите може да се окаже лоша идея от дипломатическа гледна точка.

— В Трето управление може би. Но няма смисъл да те видят как се наслаждаваш на изкуството им, ако изглеждаш като анонимен външен. Мисля, че довечера и двамата трябва да изглеждаме колкото се може по-бараярски.

Да го видят с Екатерин би било добре само по себе си, освен всичко останало, реши той, макар и не толкова като пропаганда, колкото като чисто мъжкарска фукня. Потупа се отляво, но там не висеше сабя.

— Добре.

ГЛАВА 6

След малко Бел пристигна при шлюза на „Керкенез“, облечен вместо със скучната си служебна униформа в стряскащо ярък, но жизнерадостен оранжев жакет с лъскави сини ръкави на звездички, разцепени панталони, стегнати в маншети под коляното, впит панталон в среднощно синьо и прилепнали ботуши. Вариации по темата, изглежда, съставляваха местната висша мода както за мъжете, така и за жените, със или без крака, поне ако се съдеше по не чак толкова ослепителния тоалет на Грийнлоу.

Хермафродитът ги заведе в приятен ресторант с приглушена атмосфера в сектор с нормална гравитация и с обичайната прозрачна стена-прозорец с изглед към космическия пейзаж и видимите части на станцията. От време на време по някой влекач или скутер профучаваше навън, разнообразявайки гледката. Ако не се броеше гравитацията, която, ако не друго, поне държеше храната в чиниите, ресторантът беше издържан в типичния за квадите вътрешен дизайн — масите бяха разположени на различна височина, възползвайки се от всичките три измерения на помещението. Сервитьорите прелитаха покрай клиентите с плъзгачи. Подредбата се хареса на всички, освен на Роик, който току проточваше сащисано врат, нащрек за опасности в повече от обичайните посоки. Но Бел, предвидлив както винаги, а и достатъчно врял и кипял по отношение на сигурността, се беше погрижил Роик да заеме място малко по-високо от техните и с изглед към цялата зала, така че след малко гвардеецът, изглежда, се поуспокои.

Никол ги посрещна на масата им, която предлагаше великолепен изглед през стената-прозорец. Бе облечена с прилепнал черен клин и множество полупрозрачни шалове с цветовете на дъгата. Иначе външността й не беше много по-различна от времето, когато Майлс я беше срещнал за пръв път преди толкова много години и на толкова много възлени проходи оттук. Беше си все така стройна и грациозна дори в плъзгача си, с чиста, светла кожа и късо подстригана черна коса, а очите й все така играеха. Двете с Екатерин се огледаха с неприкрит интерес и веднага се заприказваха почти без съдействие от Бел или Майлс.

Говориха за какво ли не; великолепната храна се появяваше сякаш от само себе си, сервирана от добре обучения и незабележим персонал на заведението. Музиката, градинарството и техниките за биорециклиране, използвани на станцията, преляха в дискусия върху популационната динамика на квадите и методите — технически, икономически и политически — за изграждането на нови общини в разрастващото се колие по протежение на астероидния пояс. Единствено старите бойни истории, по мълчаливо, но общо съгласие, така и не си проправиха път в потока на разговора.