Читать «Дипломатически имунитет» онлайн - страница 53

Когато, между последното блюдо и десерта, Бел стана да покаже на Екатерин тоалетната, Никол ги проследи с очи, изчака да отдалечат достатъчно, а после се наведе през масата и пошушна на Майлс:

— Радвам се за вас, адмирал Нейсмит.

Той приближи за миг пръст до устните си.

— Радвай се за Майлс Воркосиган. Аз определено се радвам. — Поколеба се, после добави: — Трябва ли и аз да съм също толкова радостен за Бел?

Усмивката й малко поувехна.

— Само Бел знае. Приключих с пътешествията из възлената връзка. Намерих си мястото, най-после съм си у дома. Бел също изглежда щастлив тук, поне през повечето време, но… виж, Бел е външен. Все говори как искал да стане гражданин на Съюза, но така и не прави нищо конкретно по въпроса.

— Сигурен съм, че намеренията му са искрени — успокои я Майлс.

Тя сви рамене и допи остатъка от лимоновия си сок — предстоеше й да свири, затова беше отказала виното.

— Може би тайната на щастието е да живееш само за днешния ден и да не поглеждаш напред. Или може би това е просто начин на мислене, който е останал в наследство на Бел от предишния му живот. Всичките рискове, опасностите — не всеки може да живее така. Не съм сигурна, че Бел би могъл да промени природата си, нито дали няма да се окаже твърде болезнено, ако се опита. Може да се окаже свръх силите му.

— Хмм — изсумтя Майлс. „Не мога да дам фалшива клетва, нито да ги излъжа с двойна лоялност“, беше казал Бел. Явно дори и Никол не подозираше за втория му източник на доходи — и притеснения. — Трябва да отбележа, че Бел е можел да си намери работа като пристанищен управител на много други места. Вместо това е пропътувал цялата възлена връзка, за да се хване на работа именно тук.

Усмивката на Никол се смекчи.

— Така е — каза тя. — Знаеш ли, че когато пристигна на станция Граф, Бел още пазеше в портфейла си онзи бетански долар, който ти платих на Джаксън Хол?

Майлс успя да преглътне логичния въпрос „Сигурна ли си, че е бил същият?“ преди да е излязъл през голямата му бараярска уста. Един бетански долар си приличаше с всеки друг бетански долар. Щом Бел беше казал, че е същият долар, когато бе подновил познанството си с Никол, кой беше Майлс да предполага обратното? Не беше чак такъв педант, по дяволите.

След вечеря Бел и Никол ги поведоха към системата за градски транспорт, подобна на онази, която използваха в куполите на Комар, само че тук транзитните й артерии наскоро бяха нагодени към триизмерния лабиринт, в който се беше превърнала станцията. Никол остави плъзгача си на един общ стендер на пътническата платформа. За десетина минути подобната на мехур кола ги преведе през разклоняващите се тръби до крайната им спирка. Стомахът на Майлс се надигна, когато навлязоха в участъка с нулева гравитация, и той побърза да извади хапчетата против повръщане от джоба си, глътна едно и дискретно подаде шишенцето на Екатерин и Роик.