Читать «Дипломатически имунитет» онлайн - страница 27

— Нарекоха ви Императорски глас. Бараярците наистина ли вярват, че гласът на императора звучи от устата ви въпреки разстоянието от толкова много светлинни години?

Майлс съжали, че няма как да се облегне назад в нормален стол. Вместо това поизправи леко гръб.

— Названието е законова фикция, а не суеверие, ако за това питате. Всъщност „Императорски глас“ е един вид галено название на поста ми. Истинската ми титла е Имперски ревизор, а основната ми и първа задача — да слушам. Отговарям единствено пред император Грегор. — Моментът изглеждаше добър да пропусне разни сложнотии като потенциални обвинения в държавна измяна, повдигнати от Съвета,на графовете, и други проверки и контрапроверки в бараярски стил. „Като поръчково убийство например.“

Офицерът от сигурността, Вен, каза:

— В такъв случай вие ръководите ли, или не ръководите бараярските военни сили тук, в местния космос на Съюза? — Явно беше натрупал достатъчно опит с бараярските войници, за да среща затруднения с представата как гърбавото джудже, полюшващо се пред него, раздава заповеди на безцеремонния Ворпатрил или на неговите без съмнение едри и здрави войници.

„Даа, ама трябваше да познаваш баща ми…“ Майлс се изкашля.

— Тъй като императорът е главнокомандващ на бараярската армия, неговият Глас автоматично става командващ офицер на всяка бараярска сила в обсега на правомощията си, да. Стига обстоятелствата да го изискват.

— Това означава ли, че ако издадете такава заповед, онези главорези отвън ще почнат да стрелят? — кисело попита Вен.

Майлс успя да изпълни лек поклон в негова посока, което при нулева гравитация не беше лесно.

— Господине, ако им го заповяда един Императорски глас, те ще се изпозастрелят един-друг.

Това си беше чисто преувеличение — е, наполовина поне — но не беше нужно Вен да го знае. Изражението на Бел не се промени, за което Майлс благодари горещо на каквито там богове кръжаха наоколо, макар че за него потушения с мъка смях не остана тайна. „Гледай да не ти се пукнат тъпанчетата, Бел.“ Белите вежди на контрольорката се позабавиха със спускането си до хоризонтална линия.

Майлс продължи:

— Въпреки това, макар да не е трудно да накараш произволно избрана група хора да си покачи адреналина и да започне да стреля по разни неща, една от целите на военната дисциплина е да се погрижи заповедите за прекратяване на стрелбата да се изпълняват със същата готовност. Сега не е време да се стреля, а да се говори… и да се слуша. Аз ви слушам. — Той събра пръсти пред мястото, където щеше де е скутът му, ако седеше на стол. — От ваша гледна точка, каква беше последователността на събитията, довели до този неприятен инцидент?