Читать «Дипломатически имунитет» онлайн - страница 28

Грийнлоу и Вен понечиха да отговорят едновременно. Жената направи на офицера от сигурността жест с една от горните си ръце да продължи.

Вен кимна и се обърна към Майлс.

— Започна, когато в отдела ми се получи спешно повикване да задържим двама от вашите хора, нападнали жена квади.

Ето ти и нова фигура на дъската. Майлс запази неутрално изражение.

— Нападнали в какъв смисъл?

— Нахлули в жилището й, уплашили я, блъскали я насам-натам, счупили й ръка. Явно са били изпратени да приберат бараярски офицер, който не се явил на дежурство…

— А. Вероятно става дума за младши лейтенант Корбо?

— Да.

— А той бил ли е в жилището й?

— Да.

— По нейна покана?

— Да. — Вен изкриви лице в гримаса. — Явно са се били, хм, сприятелили. Гранат Пет е изключителна танцьорка от трупата на Минченко Мемориъл. Изпълняват балет при нулева гравитация пред жители на станцията и външни посетители. — Вен си пое дълбоко дъх. — Не е съвсем ясно кой в чия защита се е намесил, когато бараярският патрул е отишъл да прибере закъснелия си офицер, но се стигнало до шумна кавга. Арестувахме всички външни и ги отведохме в Трето управление до изясняване на ситуацията.

— Между другото — прекъсна го контрольор Грийнлоу — по-късно вашият младши лейтенант Корбо помоли за политическо убежище в Съюза.

Това също беше нещо ново.

— Колко по-късно?

— Тази сутрин. Когато научи, че идвате.

Майлс се поколеба. Можеше да си представи десетина сценария, които да обяснят подобна постъпка, от зловещи до глупави. Не беше негова вината, че умът му веднага се нахвърли на зловещите.

— Има ли вероятност да удовлетворите молбата му? — най-накрая попита той.

Тя хвърли поглед към началник Уотс, който направи неангажиращ жест с една от долните си ръце и каза:

— Отделът ми се зае да обмисли молбата му.

— Ако питаш мен, хич няма какво да го обмисляте — изръмжа Вен. — Не ни трябват такива тук.

— Бих искал да разговарям с младши лейтенант Корбо възможно най-скоро — каза Майлс.

— Е, той очевидно не желае да разговаря с вас — каза Вен.

— Въпреки това. Смятам, че наблюденията от първа ръка и свидетелствата на очевидци са от основно значение, за да получа вярна представа за тази сложна верига събития. Бих искал да разговарям и с останалите… — в последния момент съобрази да изреже думата „заложници“ от изречението си, — задържани бараярци, по същата причина.

— Не е толкова сложно — каза Вен. — Група въоръжени главорези нападнаха управлението, зашеметиха десетина и невинни граждани и неколцина служители на сигурността, опитващи се да изпълнят дълга си, и накрая се опитаха да влязат с взлом в ареста, при което нанесоха сериозни материални щети. Обвиненията срещу тях — документирани на видеоносител — варират от стрелба с незаконно оръжие до съпротива при арест за подпалвачество в населен район. Цяло чудо е, че нямаше жертви.

— Това, за съжаление, тепърва ще трябва да се доказва — мигновено реагира Майлс. — Проблемът е там, че от наша гледна точка, поредицата от събития далеч не е започнала с ареста на младши лейтенант Корбо. Адмирал Ворпатрил е докладвал за изчезнал човек много по-рано — лейтенант Солиан. Както според вашите, така и според нашите свидетели, голямо количество от кръвта му, което се равнява законово на част от тялото му, е била открита по пода на един от товарните докове на станция Граф. Военната лоялност е нещо двупосочно — бараярците не изоставят хората си. Жив или мъртъв, къде е остатъкът от него?