Читать «Дипломатически имунитет» онлайн - страница 25

Белокосата квади посочи към края на дока с горната си дясна ръка.

— Нека се преместим в конферентната зала, лорд и лейди Воркосиган, гвардеец Роик.

— След вас, контрольор Грийнлоу. — Майлс я удостои със съответния лек поклон във въздуха, после разгъна тяло, за да се отблъсне с крак от стената и да я последва. Екатерин и Роик тръгнаха след него. Екатерин се придвижи и спря до кръглата врата-шлюз с поносима грациозност, Роик обаче приключи полета си накриво и с ясно доловимо тупване. Отблъснал се беше прекалено силно, но Майлс нямаше как да му разяснява точно сега изкуството да се придвижваш при липса на гравитация. Или сам щеше да схване правилата, или щеше да си счупи някоя ръка. Серията от коридори, която последва, беше снабдена с достатъчно ръкохватки. Външните не изоставаха от квадите, всъщност се движеха в средата. За тайно задоволство на Майлс, на нито един от охранителите не се наложи да спира и да помага на безнадеждно оплел се в крайниците си бараярец.

Най-накрая стигнаха до зала със стена-прозорец, предлагаща панорамна гледка към единия край на станцията и към дълбоката, обсипана със звезден прах бездна отвъд. Всеки външен, страдащ и от най-лека форма на агорафобия или страх от разхерметизация, без съмнение би предпочел да прилепи гръб до отсрещната стена. Майлс се придвижи плавно до прозрачната бариера, спря се с два деликатно протегнати пръста и плъзна поглед по космическия пейзаж. Устните му кривнаха нагоре по собствена воля.

— Много е хубаво — искрено рече той.

Огледа се. Роик си беше намерил една ръкохватка близо до вратата и смутено я делеше с долната ръка на един от охранителите квади, който му се блещеше, докато и двамата преместваха пъргаво пръсти в стремежа си да не се докоснат. Голямата част на почетната охрана беше останала в съседния коридор, в залата ги бяха последвали само двама, един от станция Граф и един от Съюзна, които се полюшваха нащрек във въздуха. Покрай две от другите стени на залата бяха наредени декоративни растения в осветени спираловидни тръби, които поддържаха корените им в хидропонна мъгла. Екатерин спря до едно от тях и заразглежда многоцветните му листа. После откъсна вниманието си от растението и кратката й усмивка угасна, докато местеше погледа си от Майлс към домакините им, които, от своя страна, се дебнеха взаимно. Очите й се спряха любопитно на Бел, който пък гледаше Майлс с едно такова изражение… е, всеки друг навярно би го определил като любезно. Майлс обаче подозираше, че се касае за дълбока ирония.

Квадите се настаниха в полукръг, или по-скоро полусфера, около централното видтабло, Бел се полюшваше близо до другия мъж в сиво-синьо — началник Уотс. Извити колонки с различна височина заместваха контролните табла за комуникационна връзка, които обикновено се вграждаха в страничните облегалки на въртящите се столове; приличаха донякъде на цветя със стъбла и се оказаха подходящо разположени колци за връзване. Майлс си избра колонка с гръб към откритото пространство. Екатерин се плъзна от другия край на стаята и зае позиция малко зад него. Беше превключила на тихия си, силно резервиран режим на поведение, което Майлс се беше научил да не разчита като признак на униние. Много по-вероятно бе да означава, че се е замислила твърде дълбоко и е забравила, че се очаква да изглежда ведра. За щастие това нейно сякаш изваяно от слонова кост изражение можеше да мине и за аристократична незаинтересованост.