Читать «Дипломатически имунитет» онлайн - страница 212

Когато преди пет дни излязоха от комарска орбита, Майлс беше заменил презрения плъзгач с един не чак толкова презрян бастун и беше прекарал пътуването в безкрайно куцукане по късите тесни коридори, които предлагаше „Керкенез“. Струваше му се, че силите му се връщат, макар и по-бавно, отколкото се беше надявал. Може би щеше да е добре да си вземе бастун със скрита в него сабя като на комодор Куделка вместо това бабешко нещо. Изправи се на крака, размаха войнствено бастуна и кавалерски предложи свития си лакът на Екатерин. Тя го хвана леко под ръка, макар да си личеше, че е готова да го подкрепи, в случай че тръгне да се свлича в краката й. Двойните врати се отвориха със замах към голямото старо преддверие с черно-белите плочки.

Чакаше ги цяла тълпа, предвождана от висока жена с червена коса и щастлива усмивка. Графиня Корделия Воркосиган прегърна най-напред снаха си, моля ви се! Белокос набит мъж се приближи откъм малкото фоайе вляво — лицето му светеше от радостно очакване — и се нареди на опашката пред Екатерин, преди да обърне внимание и на сина си, Ники изтопурка по витото стълбище и се хвърли в ръцете на майка си, даже отвърна на силната й прегръдка почти без следа от смущение. Момчето беше пораснало поне с три сантиметра за последните два месеца. Когато се обърна към Майлс и изкопира ръкостискането на графа със страховита решителност на голям човек, Майлс откри, че му се налага да вдигне очи, за да погледне в лицето доведения си син.

Всички гвардейци и прислужници стояха наоколо и се хилеха. Мама Кости, готвачката, която нямаше равна на себе си в столицата, бутна прекрасен букет цветя в ръцете на Екатерин. Графинята предаде дословно малко несръчните, но искрени поздрави по повод предстоящото им родителство, изказани от брата на Майлс, Марк, който довършваше образованието си на колонията Бета, както и едно много по-красноречиво поздравително послание от баба му Нейсмит, също на Бета. По-големият брат на Екатерин, Уил Ворвейн, който незнайно как също присъстваше, се бе заел да заснеме цялата церемония по посрещането.

— Поздравления — казваше на Екатерин вицекрал граф Арал Воркосиган — за добре свършената работа. Би ли приела нова? Сигурен съм, че Грегор ще ти намери място в дипломатическия корпус след това ти постижение, стига само да поискаш.

Тя се засмя.

— Мисля, че вече си имам три или четири дългосрочни задачи. Попитай ме пак след, ами, след двайсетина години. — Погледът й се плъзна към стълбището, водещо към горните етажи, и, най-важното, към детската стая.

Графиня Воркосиган улови погледа й и каза:

— Всичко е готово и ви чака, само кажете.

След като се поизмиха по най-скоростен начин в апартамента си на втория етаж, Майлс и Екатерин тръгнаха по гъмжащия от прислуга коридор за срещата в тесен семеен кръг, която щеше да се състои в детската стая. Присъстваше и родилният екип, разбира се — акушерът, двама медтехници и един биомеханик — така че малката стая с изглед към задната градина се оказа претъпкана. Раждането щеше да е кажи-речи толкова публично, колкото и онези, които е трябвало да изтърпяват нещастните императорски съпруги от старите исторически хроники, само дето Екатерин имаше предимството да е права, облечена и с ненакърнено достойнство. Пълна мяра радостно вълнение и нито следа от кръвта, болката и страха. Майлс реши, че одобрява.