Читать «Дипломатически имунитет» онлайн - страница 210

— Добре ли си, любов моя? — загрижено промълви тя.

— Не знам. Хайде да си вървим вкъщи.

ЕПИЛОГ

Сбогуваха се с Бел и Никол в комарска орбита.

Майлс бе придружил Бел за последния му доклад до Галактическия отдел към ИмпСи, по-точно до офисите му на трансферната станция, отчасти за да добави и собствените си наблюдения към неговите, отчасти за да е сигурен, че момчетата от ИмпСи няма да преуморят излишно хермафродита. Екатерин също дойде с тях, както за да свидетелства, така и на свой ред да е сигурна, че самият Майлс няма да се преумори. Тя май си свърши по-добре работата и измъкна Майлс оттам преди той да успее да измъкне Бел.

— Сигурни ли сте, че не искате да дойдете с нас в Дом Воркосиган? — тревожно ги попита Майлс за четвърти или пети път, докато си взимаха довиждане в една от пътническите зали на горното ниво. — Така и не дойдохте на сватбата ни. Ще си прекараме страхотно. Само заради готвачката ми си струва отклонението, уверявам ви. — Майлс, Бел и, разбира се, Никол се поклащаха в плъзгачи. Екатерин стоеше край тях със скръстени ръце и лека усмивка. Роик се шляеше уж небрежно наоколо, а всъщност покриваше някакъв свой набелязан периметър, нацупен, задето се бе наложило да прехвърли задълженията си в ненатрапчивите ръце на охраната от ИмпСи. Гвардеецът толкова отдавна беше непрекъснато нащрек, помисли си Майлс, че изглежда, беше забравил как да се отпуска след края на смяната. Чувството му беше познато. На Роик се полагаха най-малко две седмици непрекъснат домашен отпуск, стъпеха ли на Бараяр, реши той.

Никол вдигна вежди.

— Боя се, че може да обезпокоим съседите ви.

— Да разбуним табуна, да — съгласи се Бел.

Майлс се поклони, както беше седнал, при което плъзгачът му се поразклати.

— Табун нямам, само един кон, който ще ви хареса. Много е дружелюбен, да не говорим, че е прекалено стар и мързелив, за да се разбунва. А и лично ви гарантирам, че с униформен фамилен гвардеец зад гърба ви и най-мракобесният провинциален глупак не би посмял да ви подкачи.

Роик, чиято орбита го бе довела в близост до четиримата, кимна потвърдително.

Никол се усмихна.

— Благодаря ти, но все пак предпочитам да ида някъде, където няма да ми трябва бодигард.

Майлс забарабани с пръсти по ръба на плъзгача си.

— Работим по въпроса. Вижте сега, ако все пак…

— Никол е уморена — каза Екатерин, — мъчи я носталгия, освен това трябва да се грижи за един оздравяващ хермафродит. Предполагам, че няма търпение да се върне при собственото си легло и познатото ежедневие. Да не споменавам за музиката.

Двете си размениха един от онези погледи в стил „Женска лига“ и Никол кимна признателно.

— Добре де — неохотно отстъпи Майлс. — Грижете се един за друг, тогава.

— Вие също — грубовато рече Бел. — Според мен е крайно време да се откажеш от разните му там секретни операцийки, не мислиш ли? Нали ще ставаш татко и така нататък. Веднъж стомна за вода, два пъти стомна за вода… Третият път ще е кофти, ако питаш мен.