Читать «Дипломатически имунитет» онлайн - страница 211

Майлс несъзнателно погледна дланите си, вече напълно заздравели.

— Може и да го направя. Господ ми е свидетел, че Грегор най-вероятно ми е приготвил списък с досадни задачи на местна почва, дълъг колкото всичките ръце на един квади, взети заедно. Последната беше свързана с цяла шепа ентусиазирани комитети, всеки със свое предложение за, представи си само, нов бараярски биозакон, който да бъде одобрен от Съвета на графовете. Отне ми една година. Ако отново почне да ме уговаря с думите „Ти си наполовина бетанец, Майлс, кой би се справил по-добре от теб“… мисля, че просто ще се обърна и ще си плюя на петите.

Бел се засмя, а Майлс добави:

— Наглеждай младия Корбо вместо мен, а? Когато хвърля някое свое протеже в дълбокото, обикновено гледам да съм наблизо със спасителен пояс подръка.

— Гранат Пет се обади, след като й пратих съобщение, че Бел е прескочил трапа — каза Никол. — Каза, че засега се справяли добре. Във всеки случай Квадикосмосът още не е обявил всички бараярски кораби за нежелани во веки веков или нещо такова.

— Което означава, че вие двамата спокойно можете да ни дойдете на гости някой ден — посочи Бел. — Или поне да поддържате връзка. Сега и двамата сме свободни да общуваме открито, ако мога да отбележа.

Лицето на Майлс се проясни.

— Стига да е дискретно. Да. Така е.

Размениха си няколко небараярски прегръдки — на Майлс хич не му пукаше какво ще си помисли охраната от ИмпСи. Понесе се бавно напред, хванал ръката на Екатерин, и двамата проследиха с поглед Бел и Никол, докато те не се скриха сред другите пътници на път към доковете за търговски кораби. Но преди още да са завили зад ъгъла, той усети как лицето му бива завъртяно назад, сякаш от някаква вълшебна магнитна сила — към военната част на станцията, където „Керкенез“ чакаше на тяхно разположение.

Времето тиктакаше в главата му.

— Да вървим.

— О, да — отривисто се съгласи Екатерин.

Наложи се да увеличи скоростта на плъзгача, за да не изостава от все по-бързите й крачки през пътническата зала.

Грегор беше пожелал да поздрави лорд и лейди Воркосиган за завръщането им на специален прием, организиран в Императорския дворец. Майлс горещо се надяваше, че каквато и награда да е намислил императорът, не ще да е толкова смущаващо тайнствена като онази на висшите дами. Но купонът у Грегор щеше да почака няколко дни. Съобщението от акушера им в Дом Воркосиган гласеше, че престоят на бебетата в репликаторите вече е удължен почти до границата на безопасния максимум. В тона на съобщението се четеше достатъчно, макар и завоалирано медицинско неодобрение, така че нямаше нужда от неспокойните шеги на Екатерин за десет-месечни близнаци и колко била доволна, че ги имало репликаторите, за да се изстреля в правилната посока без никакви прекъсвания и забавяния повече.

Беше минавал през тези завръщания у дома сякаш хиляда пъти най-малко, но това беше някак по-различно от всички. Наземната кола от космодрума с гвардеец Пим на волана спря пред колонадата на Дом Воркосиган, който все така доминираше пейзажа като свъсен каменен властелин. Екатерин първа се измъкна от колата и хвърли изпълнен с копнеж поглед към входната врата, но остана да изчака Майлс.