Читать «Дипломатически имунитет» онлайн - страница 213

Двата репликатора бяха свалени от стойките си и чакаха един до друг на масата. Единият медтехник тъкмо прибираше малката дренажна тръбичка, с която беше човъркал нещо по единия от тях.

— Да започваме ли? — попита акушерът.

Майлс погледна родителите си.

— Как сте го направили вие двамата навремето?

— Арал вдигна едната скоба — каза майка му, — а аз вдигнах другата. Дядо ти, генерал Пьотър, кръжеше заплашително край вратата, но по-късно възгледите му придобиха нова широта. — Майка му и баща му си размениха по една веща усмивка и Арал Воркосиган поклати тъжно глава.

Майлс погледна към Екатерин.

— На мен ми звучи добре — каза тя. — Очите й грееха. Сърцето на Майлс изпърха при мисълта, че той й е дал това щастие.

Приближиха се до масата. Екатерин я заобиколи и техниците побързаха да й направят място. Майлс подпря бастуна си на ръба, сложи едната си ръка на масата за опора, а другата вдигна едновременно с Екатерин. Скобите се отвориха с двойно изщракване. Преместиха се при втория репликатор и повториха процедурата.

— Така — прошепна Екатерин.

Наложи се да се дръпнат назад и да наблюдават с неоправдана тревога действията на акушера, който вдигна първия капак, отстрани обменните тръбички, сряза околоплодния мехур и извади на бял свят розовото, гърчещо се бебе. Няколко напрегнати секунди, докато почисти дихателните пътища и обработи пъпната връв. Майлс си пое отново дъх чак когато го направи и малкият Арал-Александър, после примигна да изгони сълзливата мъгла от миглите си. Отпусна се, като видя, че и баща му си бърше очите. Графиня Воркосиган стисна здраво полите си, насилвайки инстинкта си на баба и жадните си ръце да си изчакат реда. Ръката на графа върху рамото на Ники се стегна забележимо, а Ники вирна брадичка и се ухили. Уил Ворвейн обикаляше около тях и търсеше най-добрия ъгъл за снимки, докато по-малката му сестра не превключи на най-твърдия си глас със запазената марка на лейди Екатерин Воркосиган и не спря опитите му за театрална режисура. Той, изглежда, се стресна и послушно отстъпи назад.

По някакво мълчаливо съгласие Екатерин беше първа. Взе в ръце новородения си син и изчака новородената й и първа дъщеря да се появи от втория репликатор. Майлс се подпря на бастуна си до лакътя й, очите му изпиваха невероятната гледка. Бебе. Истинско бебе. Негово. Смятал беше, че децата му изглеждат достатъчно реални, когато бе докосвал репликаторите, в които растяха. Сега обаче беше съвсем различно. Малкият Арал-Александър беше толкова малък… Примигна и се протегна. Дишаше, наистина дишаше и дори примлясна доволно с мъничките си устни. Имаше си и значително количество черна коса… Беше прекрасно. Беше… страшно.