Читать «Дипломатически имунитет» онлайн - страница 200

— Отлагал съм го твърде дълго, предполагам. Вече можеш да ги изтриеш.

— За нищо на света — твърдо заяви тя.

— Но те звучат повече като бълнуване…

— Въпреки това смятам да ги запазя. — Погали го по косата и усмивката й се изкриви. — Някой ден може пак да влязат в обръщение. В края на краищата… следващия път може и да не ти остане време.

Вратата се плъзна встрани и две високи тънки жени влязоха в стаята. Майлс веднага позна по-старшата.

Висшата Пел Навар, консорт на Ета Сета, навярно беше втората по ранг жена в странната тайна йерархия на Звездните ясли, първа след императрицата, самата Райън Дегтиар. Не изглеждаше и ден по-стара, откакто Майлс я беше видял за пръв път преди десет години, само прическата й като че ли беше различна. Невероятно дългата й медноруса коса днес беше сплетена на десетина плитки, започващи на височината на ушите. Украсените им краища се полюляваха край глезените й на едно ниво с подгъва на драпираната й пола. Майлс се запита дали смущаващият ефект, напомнящ донякъде за косата от змии на Медуза, е търсен съзнателно. Кожата й беше все така бледа и съвършена, но дори и за миг на човек не би му хрумнало да определи Пел като млада жена. Твърде много спокойствие, твърде много контрол, твърде много хладна ирония…

Извън най-вътрешните светилища на Небесните градини високопоставените висши дами обикновено се движеха в уединението и защитата на лични силови мехури, скриващи ги от недостойни очи. Самият факт, че се бе появила тук неприкрита, означаваше, че Майлс се намира не другаде, а на територия, принадлежаща към Звездните ясли. Тъмнокосата жена с нея беше достатъчно възрастна, за да има сребърни кичури в косата, която се къдреше по гърба й сред диплите на дългата рокля, а кожата й, макар и без бръчка или петънце, носеше видимата мекота, която идва с годините. Хладна, почтителна и непозната.

— Лорд Воркосиган. — Хоут Пел го удостои със сравнително сърдечно кимване. — Радвам се, че ви заварвам буден. На себе си ли сте вече?

„Защо, какъв съм бил преди?“ Боеше се, че не му е трудно да се досети.

— Така мисля.

— За мен беше голяма изненада да се срещнем по този начин, макар и, предвид обстоятелствата, изненадата да не беше неприятна.

Майлс се изкашля.

— И за мен всичко беше изненада. Вашите бебета в репликаторите — прибрахте ли си ги? Добре ли са?

— Хората ми приключиха с изследванията им снощи. Изглежда, са в чудесно здраве, въпреки страховитите си приключения. Съжалявам, че нещата не са се развили така благоприятно и за вас.

Тя кимна на придружителката си. Жената се оказа лекарка и се зае бързо и делово да го прегледа. Не за пръв, но както изглеждаше, за последен път, предположи Майлс. Подканящите му въпроси за генетично създадените паразити бяха посрещнати любезно, но твърде сдържано откъм информативност на отговорите, което накара Майлс да се зачуди дали тъмнокосата наистина е лекар… или специалист по военен дизайн например. Или ветеринар. Само дето повечето ветеринари, които познаваше, даваха признаци, че харесват пациентите си.