Читать «Дипломатически имунитет» онлайн - страница 202

Така, значи висшите дами си бяха прибрали заблуденото агне. Майлс потисна лекия пристъп на жал към нещастния ба. Обезсърчителният тон на Пел не подканваше към нови въпроси от страна на чуждоземните варвари. Трудна работа. От всички планетарни консорти, Пел беше най-склонна да поема рискове, но вероятността оттук нататък Майлс да я хване сама, лице в лице, беше нищожна, а още по-нищожна беше вероятността тя да се впусне в откровена дискусия по въпроса пред някой друг.

Той изпробва късмета си:

— Накрая стигнах до заключението, че онзи ба трябва да е изменник, а не, както мислех в началото, агент на Звездните ясли. Любопитен съм какъв е бил механизмът на това странно отвличане. Гупи — джаксънианският контрабандист Русо Гупта — можа да ми даде само външен поглед към събитията, и то само от първия си контакт с вашия човек, когато той е разтоварил репликаторите от онзи кораб, който трябва да е бил годишният детекораб до Ро Сета, нали?

Пел си пое дълбоко дъх, но все пак потвърди, макар и неохотно:

— Да. По всичко личи, че престъплението е било планирано и подготвяно отдавна. Злосторникът е отровил консорта на Ро Сета, нейните придворни и екипажа на кораба веднага след последния скок. По време на срещата всички вече са били мъртви. Настроил е автонавигацията на кораба да го отведе право в слънцето на близката система. В негова полза може да се каже, че последното е било замислено като един вид подобаваща погребална клада — намусено призна тя.

Предвид опита си с мистериите на висшите погребални обичаи Майлс почти можеше да разбере подобно изказване в полза на затворника, без мозъкът му да се сгърчи от напъване. Почти. Но Пел говореше за намерението на провинилия се ба като за факт, а не като за предположение, което означаваше, че за една нощ виещите дами са имали по-голям късмет при разпита на изпадналия в делириум ба, отколкото специалистите на Майлс за цялото им пътуване дотук. „Подозирам, че късметът няма нищо общо с това.“

— Мислех, че би следвало да носи със себе си по-голямо разнообразие от биологични оръжия, ако му е останало време да оплячкоса детекораба преди да го изостави и унищожи.

Пел обикновено излъчваше жизненост и добро настроение, нещо типично за планетарните консорти, но последната му забележка докара на лицето й смразяваща гримаса.

— Тези въпроси не подлежат на дискутиране извън Звездните ясли.

— Принципно, не. Но за жалост вашите… частни неща успяха да изминат доста дълъг път извън Звездните ясли. Както самият аз мога да свидетелствам лично. И се превърнаха в източник на една съвсем нечастна тревога за нас покрай присъствието на вашия ба на станция Граф. Когато тръгнахме оттам, никой не беше сто процента сигурен, че сме идентифицирали и обезвредили всички възможни източници на зараза.

Пел неохотно призна:

— Планът му е бил да открадне целия набор. Но висшата дама, която отговаряла за… запасите на консорта, макар и умирайки, успяла да ги унищожи преди смъртта си. Както е повелявал дългът й. — Очите на Пел се присвиха. — Тя ще се помни сред нас.