Читать «Дипломатически имунитет» онлайн - страница 20

„За което благодаря на всички богове.“ Проявите на военна интелигентност бяха нищожни в сравнение с тези на военна глупост. Но да се плъзнеш до половината път към невероятна глупост и да спреш, си беше наистина рядко явление. Ворпатрил заслужаваше да му се признае поне това.

Брюн вметна мрачно:

— Не че имахме голям избор на онзи етап. Не можехме да ги заплашим, че ще взривим станцията, при положение че собствените ни кораби са пристанали на док.

— И без това не бихте могли да взривите станцията — спокойно отбеляза Майлс. — Би било масово убийство. Да не споменавам наказателния кодекс. Императорът веднага би заповядал да ви разстрелят.

Брюн се размърда нервно и притихна.

Ворпатрил сви устни.

— Императорът или вие?

— С Грегор бихме хвърляли чоп кому да се падне честта.

След тези му думи последва кратко мълчание.

— За щастие — продължи Майлс, — изглежда, че страстите тук са се поуспокоили. За което ви благодаря, адмирал Ворпатрил. И ако позволите да добавя, по-нататъшната професионална съдба на всеки от вас е въпрос, който ще трябва да уредите с командването на отдела си. — „Освен ако заради вас не закъснея за раждането на най-най-първите си деца, в който случай ще е по-добре да си потърсите някоя много, ама много дълбока дупка.“ — Моята задача е чрез преговори да измъкна колкото мога повече поданици на императора от ръцете на квадите, при това на колкото се може по-ниска цена. И ако извадя много голям късмет, някой ден нашите флотилии отново ще могат да пристават в доковете на станция Граф. За съжаление, картите, които сте ми раздали, не са от най-силните. Въпреки това ще видя какво мога да направя. Искам да ми осигурите копия от всички необработени записи, имащи връзка с последните събития.

— Да, милорд — изръмжа Ворпатрил. — Но — в гласа му прозвуча нещо близко до тревога — не виждам как това ще ни помогне да разберем какво се е случило с лейтенант Солиан!

— Ще имам грижата и този въпрос да получи полагащото му се внимание, адмирале. — Майлс го погледна в очите. — Обещавам ви.

Ворпатрил кимна отсечено.

— Но, лорд ревизор Воркосиган! — намеси се притеснено каргокапитан Молино. — Властите на станция Граф се опитват да наложат глоби на нашите комарски кораби за щети, нанесени от бараярски военни. Трябва ясно да им бъде заявено, че военните и единствено военните имат пръст в тази… криминална активност.

Майлс се поколеба и се колеба дълго.

— Вие наистина сте късметлии, каргокапитане — най-накрая каза той, — защото в случай на истинско нападение обратното няма да е вярно. — Потропа по масата и стана.

ГЛАВА 3