Читать «Дипломатически имунитет» онлайн - страница 19
Лоис Макмастър Бюджолд
— Въоръжени далеч не само със зашеметители, доколкото разбирам?
— Не можех да поискам от хората си да излязат срещу толкова многоброен противник само със зашеметители, милорд — каза Брюн. — Онези мутанти са цял милион!
Майлс остави веждите си да се повдигнат.
— На станция Граф? Мислех, че постоянното й население е около петдесет хиляди. Цивилни.
Брюн махна нетърпеливо с ръка.
— Един милион срещу дванайсет или петдесет хиляди срещу дванайсет — все едно, хората ми се нуждаеха от оръжия, които внушават респект. Спасителният патрул трябваше да се придвижи натам и обратно по най-бързия начин, при възможно най-слаба съпротива от страна на квадите и без спорове. Със зашеметители не можеш да уплашиш никого.
— Този аргумент ми е познат. — Майлс се облегна назад и потърка устни. — Продължете.
— Патрулът ми стигна до мястото, където бяха задържани хората ни…
— Трето управление на службата за сигурност на станция Граф, ако не се лъжа? — прекъсна го Майлс.
— Да.
— Кажете ми нещо — за цялото време, през което флотилията ви е била тук, не се ли е случвало някой от отпускарите ви да се забърка в неприятности с местната служба за сигурност? Пиянство, неприлично поведение, нарушения на сигурността или нещо друго?
Брюн, с вид сякаш някой изтегля думите от устата му със зъболекарски клещи, каза:
— Миналата седмица трима от нашите бяха арестувани за надбягване с плъзгачи по особено опасен начин и в състояние на алкохолно опиянение.
— И какво стана с тях? Как ви посъветва да постъпите вашият юрисконсулт?
Младши лейтенант Деслориер измрънка:
— Останаха няколко часа в ареста, после отидох и се погрижих глобите им да бъдат платени, след което поех ангажимент пред местния съдия нарушителите да бъдат държани под домашен арест на корабите им до края на престоя ни тук.
— Значи, когато е настъпил въпросният инцидент, вече сте били запознати със стандартните процедури по измъкване на хора, забъркали се в неприятности с властите на станцията?
— Тези обаче не са били пияни и не са се държали неприлично. Били са хора от собствената ни сигурност, които са си вършели работата — каза Ворпатрил.
— Продължете — въздъхна Майлс. — Какво стана с патрула ви?
— Все още не разполагам с докладите им от първа ръка, милорд — вдървено рече Брюн. — Квадите допуснаха само един невъоръжен медик да ги посети на мястото, където ги държат сега. В Трето управление бяха разменени изстрели, както от зашеметители, така и от плазмени пушки. Квадите буквално заляха сградата, хората ни се огънаха пред численото превъзходство и бяха арестувани.
„Залелите“ сградата квади бяха включвали — нещо съвсем естествено от майлсова гледна точка — повечето от професионалните и доброволни пожарни отряди на станция Граф. „Плазмени пушки. В цивилна космическа станция. Ох, направо ще ми се сцепи главата.“
— И така — спокойно рече Майлс, — след като отстреляхме полицейското управление и запалихме пожар, какво изпълнихме за бис?
Адмирал Ворпатрил стисна челюсти, за кратко.
— Боя се, че след като комарските кораби на док не изпълниха спешната ми заповед да потеглят и вместо това допуснаха да ги заключат по местата им, инициативата ми беше отнета. Вече бяхме допуснали твърде много заложници да попаднат в ръцете на квадите, независимите комарски капитани не изпълниха навреме заповедите ми за позициониране и милицията на квадите успя да ни обгради. Почти два пълни дни останахме в патова ситуация. След това получихме заповед да отстъпим и да чакаме пристигането ви.