Читать «Дипломатически имунитет» онлайн - страница 22

Екатерин се беше шашнала не на шега, когато Майлс я беше подканил… убедил… добре де, принудил да се запише в курса за охранители към орбиталното училище. В началото беше като уплашен заек, по средата — изтощена и на крачка от открит бунт, а накрая — въодушевена и горда от себе си. При проблеми с херметизацията пътническите лайнери обикновено натикваха платилите билетите си клиенти в най-прости мехури, наречени спасителни шушулки, където да изчакат специализираните екипи за спешна помощ. Самият Майлс беше пребивавал едни-два пъти в такава шушулка. Беше се заклел, че нито един от неговите хора, особено пък неговата съпруга, не ще бъде подложен на такава изкуствена безпомощност в случай на извънредна ситуация. Така че цялата му групичка беше пътувала с ушити по поръчка костюми последен модел за бързо обличане в куфарите. За съжаление Майлс беше оставил стария си, удобен боен костюм на склад…

Роик се разгъна и обърна гръб на илюминатора. На лицето му бе изписано особено стоическо изражение, две тревожни бръчки се бяха събрали между веждите му.

— Взехте ли си хапчетата против гадене? — попита Майлс.

Роик кимна сериозно.

— А ти взе ли си твоите? — каза Екатерин.

— О, да. — Той хвърли поглед към обикновения си сив цивилен костюм. — Преди имах един от онези готини биочипове на вагусния си нерв, който ми помагаше да не се разделям с обяда си при нулева гравитация, но после се разкапа заедно с другите ми вътрешности при онази моя пренеприятна среща с иглената граната. Трябва да ида да ми имплантират нов… — Майлс пристъпи напред и хвърли още един поглед навън. Бяха се приближили и станцията заемаше по-голямата част от гледката. — И така, Роик. Ако групичка квади на гости в Хасадар сгазят лука дотолкова, че да си заслужат посещение в градския затвор, а после се появи втора група квади и се опита да измъкне първата с помощта на бойни оръжия, надупчат сградата като решето, подпалят я и ранят няколко от другарите ти, какви по-точно биха били твоите чувства към квадите във въпросния момент?

— Ъъ… не ще да са много дружески, милорд. — Роик направи пауза, после добави: — Направо щяха да ми бръкнат в мозъка.

— И аз така предположих. — Майлс въздъхна. — А. Готово.

С дрънчене и тракане, „Керкенез“ спря плавно и скобите на рамата го хванаха в стабилната си прегръдка. Еластичната тръба заскърца, намествайки се в ключалката си, насочвана от инженера на „Керкенез“ при контролния панел на шлюза, после се вклини на мястото си с ясно доловимо изщракване.

— Скачихме се, сър — докладва инженерът.

— И така, войници, парадът започва — измърмори Майлс и даде знак на Роик да мине напред.

Гвардеецът кимна и се провря през шлюза. Миг по-късно извика от другата страна:

— Готово, милорд.

Всичко мина, ако не чудесно, то достатъчно добре. Майлс го последва през тръбата, Екатерин тръгна веднага след него. Той хвърли поглед през рамо, докато плаваше напред. Беше изящна и пленителна в червената си туника и черни тесни панталони, косата й — навита на изискана плитка около главата. Нулевата гравитация се отразяваше по особено чаровен начин на добре развитата женска анатомия — начин, за който Майлс прецени, че е по-добре да не й споменава. Като дебютен ход, определянето на първата среща в сектор с нулева гравитация очевидно имаше за цел да смути посетителите и да подчертае кому точно принадлежи местният космос. Ако искаха да са учтиви, квадите щяха да ги приемат в някой от секторите с нормална гравитация.