Читать «Дипломатически имунитет» онлайн - страница 18

— Беше ли взета друга проба за контролно изследване?

— Ами… мисля, че да. Мога да попитам флотския главен лекар дали е получил втора проба преди да ни, хм, застигнат следващите събития.

Адмирал Ворпатрил седеше с вдървен гръб и неприязнено изражение.

— Бях сигурен, че горкият Солиан е бил убит. От някой… — И млъкна.

— Струва ми се, че все още не можем да изключим и тази хипотеза — успокои го Майлс. — Във всеки случай, по онова време искрено сте вярвали в нея. Предайте на флотския лекар да изследва по-подробно кръвните проби и ми докладвайте за резултатите, моля.

— Както и на службата за сигурност на станция Граф?

— Ъъ… засега само на мен. — Дори резултатите да бяха отрицателни, самият факт, че е правено ново тестуване, би събудил нови подозрения у квадите относно намеренията на бараярците. А ако бяха положителни… Майлс искаше първо да помисли, пък после да действа. — Както и да е, какво стана после?

— Фактът, че Солиан беше офицер от флотската сигурност, правеше убийството му — очевидното му на пръв поглед убийство — да изглежда особено зловещо — призна Ворпатрил. — Може би се е опитвал да се добере до кораба, за да ни предупреди за нещо? Нямаше как да разберем. Така че прекратих всички отпуски, обявих тревога и наредих всички кораби да се разкачат от доковете.

— Без никакво обяснение защо — вметна Молино.

Ворпатрил му се облещи.

— При състояние на тревога командирът не губи време да обяснява заповедите си. Просто очаква всички да се подчиняват своевременно. Пък и както си гризяхте ноктите от нетърпение и мърморехте заради забавянето, въобще не ми и хрумна, че ще има нужда да повтарям. — Един мускул заподскача на бузата му, той си пое дълбоко въздух и се върна към разказа си: — По същото време възникнаха и някои комуникационни недоразумения.

„Ето я и димната завеса, най-после.“

— Както ние разбрахме нещата, патрул от двама души, изпратен да върне офицер, който закъснявал да се яви…

— Става дума за младши лейтенант Корбо?

— Да. Корбо. Така както го разбрахме в онзи момент, патрулът и младши лейтенантът били нападнати, обезоръжени и задържани от квадите. Както се оказа по-късно, истината е била доста по-сложна, но по онова време разполагах само с тази информация, като същевременно се опитвах да изтегля целия си персонал от станция Граф и да се подготвя за всякакви евентуалности, дори за незабавна евакуация от местното космическо пространство.

Майлс се приведе напред.

— Каква беше информацията ви тогава — че някакви случайни квади са задържали хората ви, или че са били от службата за сигурност на станция Граф?

Ворпатрил не че чак изскърца със зъби, но почти. Въпреки това отговори:

— Знаехме, че са от службата им за сигурност.

— Обърнахте ли се за съвет към юрисконсулта си?

— Не.

— Младши лейтенант Деслориер опита ли се да ви даде съвет по своя инициатива?

— Не, милорд — успя да прошепне Деслориер.

— Разбирам. Продължете.

— Наредих на капитан Брюн да прати боен патрул, който да измъкне тримата мъже от ситуация, която, както смятах по онова време, се е оказала опасна за бараярския личен състав.