Читать «Дипломатически имунитет» онлайн - страница 193

— Проверихме хипоспрея на сетаганданеца. Пълен е с вода.

— А! Добре! И аз така си помислих. — Майлс се усмихна самодоволно. — Това означава ли, че не го грозят разни биоужасии?

— Като се има предвид, че се е разхождал из заразения кораб по гол задник, не мога да го освободя официално от карантината, преди да сме идентифицирали всички възможни опасни вещества, които сетаганданецът може да е освободил тук. Но в първите кръвни и тъканни проби, които изследвахме, не се доказа нищо.

Обнадеждаващ — определението, което му се натрапи, всъщност беше „твърде оптимистичен“, но той го отхвърли набързо — знак.

— Може ли да повикате лейтенанта при мен? Безопасно ли е? Искам да говоря с него.

— Смятаме, че болестта, от която страдате двамата с хермафродита, не се предава при обикновен контакт. Щом се уверим, че на кораба няма други зарази, ще можем да се измъкнем от костюмите. Макар че е възможно паразитите да се предават по полов път… ще трябва да го проучим това.

— Не харесвам Корбо чак толкова много. Нека дойде, моля.

Клогстън го изгледа озадачено и излезе. Майлс не можа да прецени дали капитанът не разбра глуповатата му шега, или просто я беше сметнал за твърде глупава и незаслужаваща реакция. Но тази теория за половото предаване отприщи цял нов водопад от неприятни и нежелани размишления в главата му. Ами ако медиците откриеха начин да го поддържат жив, но не и начин да го отърват от гадинките? Нима до края на живота си нямаше да може да докосне Екатерин по друг начин, освен да й праща въздушни целувки по холовидеото? Да не говорим, че пораждаше и цял нов набор въпроси, които да зададат на Гупи относно последните му пътувания… е, лекарите на квадите си разбираха от работата, освен това получаваха копия от всички резултати на бараярските си колеги. Епидемиолозите им без съмнение вече работеха по въпроса.

Корбо мина през биобариерите. Премяната му беше доста странна — маска и ръкавици за еднократна употреба, плюс лекарска престилка и болнични пантофи. Майлс се надигна, избута настрани комтаблото и се размърда така, че туниката му да се разтвори на гърдите и да разкрие избледняващата паяжина на старите белези от иглена граната. Все трябваше да внушат нещо на Корбо.

— Поискали сте да ме видите, милорд ревизор? — Корбо неспокойно размърда рамене.

— Да. — Майлс се почеса замислено по носа с единствената си свободна ръка. — Е, вече сте герой. Много добър ход за кариерата ви.

Корбо изгърби леко рамене, запъвайки се като магаре на мост.

— Не го направих заради кариерата си. Нито за Бараяр. Направих го заради станция Граф, заради квадите и заради Гранат Пет.

— За което се и радвам. Въпреки това хората несъмнено ще искат да ви окичат със златни звезди за днешния ви подвиг. Съдействайте ми, и няма да ви накарам да ги приемете в костюма, който носехте, когато ги заслужихте.