Читать «Дипломатически имунитет» онлайн - страница 192

— Моето не се брои — автоматично отвърна Майлс. — Вече бях… — редактира следващата дума — „мъртъв“. Още не беше умрял, по дяволите. — Вече бях заразен.

Веждите й се вдигнаха в израз на неприкрито любопитство.

— А ако не бяхте, какво щяхте да направите?

— Ами… от тактическа гледна точка, моментът беше възможно най-подходящият да се действа. Имам нещо като дарба да нацелвам най-подходящия момент, ако разбирате какво искам да кажа.

— И да извъртате.

— Има нещо такова. Но сетаганданецът просто беше част от служебните ми задължения.

— Казвал ли ви е някой, че сте луд за връзване?

— От време на време — призна той. Въпреки всичко бавна усмивка се разля по устните му. — Макар и не толкова често, откакто ме назначиха за имперски ревизор. Една от добрите страни на новата ми работа.

Тя изсумтя, но тихичко. Дали пък не омекваше? Майлс почна следващата атака.

— Молбата ми има и своето хуманно изражение. Вярвам — надявам се, — че сетаганданските висши дами ще разполагат с някакво лечение за болестта, която си е тяхно производство. Предлагам да вземем пристанищен управител Торн с нас — на наши разноски, — за да се възползва от лечението, на което самият аз отчаяно се надявам. Би било съвсем справедливо. В известен смисъл хермафродитът беше на служба при мен, когато пострада. В работната ми група, ако така предпочитате.

— Ха. Вие, бараярците, поне се грижите за своите, ако не друго. Една от малкото ви добродетели.

Майлс разпери ръце в също толкова нееднозначно признание за този нееднозначен комплимент.

— И аз, и Торн се сдобихме с краен срок, който не ще се съобрази с дискусиите на никой комитет, нито с нечие разрешение. Настоящото палиативно средство — той махна несръчно към кръвния филтър — ще ни спечели малко време. Но дали ще е достатъчно, поне засега никой не може да каже.

Тя потърка чело, сякаш я мъчеше главоболие.

— Да, така е, разбира се… вие, разбира се, трябва да… о, по дяволите. — Пое си дълбоко дъх. — Добре. Вземете си и затворниците, и доказателствата и цялата тази проклетия — и Торн — и вървете.

— А хората на Ворпатрил в ареста?

— И тях. Махнете ги всичките. Корабите ви също са свободни, с изключение на „Идрис“. — Носът й се набръчка с отвращение. — Но остатъка от глобите и разноските ви ще ги обсъдим отново, след като корабът бъде оценен от нашите инспектори. По-късно. Правителството ви може да изпрати някого за тази цел. Не вас, по възможност.

— Благодаря ви, мадам контрольор — облекчено въздъхна Майлс, прекъсна връзката и се срина на възглавниците. Отделението сякаш се въртеше около главата му, много бавно, на тласъци. Проблемът не беше в стаята, реши той след кратък размисъл.

Капитан Клогстън, който бе чакал при вратата ревизорът да приключи преговорите на високо ниво, влезе и се зае да оглежда смръщено набързо стъкмения кръвен филтър. После почна да оглежда смръщено и самия ревизор.

— Пристъпи, а? Радвам се, че някой ме уведоми.

— Ами… не бихме искали да ги вземете за някой екзотичен, непознат досега сетагандански симптом. Свикнал съм им. Ако се случи, не се паникьосвайте. След пет-шест минути сам идвам на себе си. Обикновено се чувствам като махмурлия след това, не че сега бих могъл да направя разлика. Няма значение. Някакви новини за лейтенант Корбо?