Читать «Свят на смъртта III» онлайн - страница 46

— Граченето ти ме отегчава — прозя се той и се извърна. — Сега ще пийна ачадх с една от жените ми. Всички да си вървят.

Джейсън излезе с почетната си стража и се насочи към собствената си камача. Офицерът му препречи пътя с широката си ръка.

— Сега ще те слуша Темукин. Тръгвай нататък.

— Сваляй си ръката от мен — отвърна му Джейсън тихо, така че да не го чуят войниците около тях. — Отивам да си облека най-хубавия костюм и да сложа на този инструмент нова струна, защото едната му е вече почти скъсана.

— Тръгвай сега — каза високо Аханк и ръгна Джейсън, без да си отмества ръката.

— Най-напред ще посетим моята камача. Ей я, ей там — отвърна Джейсън също толкова високо и в същия миг посегна и стисна мъжа за палеца. Тази хватка винаги върши добра работа, но калените от двойното пирийско притегляне мускули на Джейсън накараха офицера да си помисли, че палецът му ще се откъсне. Той се гърчеше и противеше, като непохватно се мъчеше да изтегли сабята с другата си ръка.

— Ако извадиш сабята, ще те убия с ножа, опрял съм го в кръста ти — предупреди го Джейсън, стиснал лютнята под мишница, и го ръгна с грифа й в стомаха. — Темукин каза да ме заведеш при него, а не да ме убиваш. Ще се разгневи, ако се сбием. Сега — какво избираш?

Офицерът се противи още малко, присвил яростно устни, и след това пусна сабята.

— Най-напред ще отидем в твоята камача, за да си облечеш нещо по-подходящо от тези дрипи — разпореди той на висок глас.

Джейсън пусна палеца му и тръгна, леко извърнат встрани, за да може да го наблюдава. Онзи вървеше до него привидно спокоен и разтриваше ранения си палец, ала погледът, с който го стрелкаше, бе изпълнен с нескрита омраза. Джейсън сви рамене и продължи. Беше си спечелил враг, в това нямаше никакво съмнение, но той непременно трябваше да отиде в палатката.

Походът с Шанин и племето се бе оказал изтощителен, затова пък без особени произшествия. Роднините на заклания не им бяха създавали повече неприятности. Джейсън беше използвал времето да усъвършенства жонгльорското изкуство и да наблюдава обичаите и нравите на номадите. До лагера на Темукин стигнаха преди повече от седмица и ето къде се бяха настанили.

Едва ли думата „лагер“ бе най-подходящото определение, защото номадските шатри се простираха с километри по продължението на замърсения, гъмжащ от мръсотии поток, който наричаха река — той очевидно беше най-голямата река из цялата им земя. За да не се боричкат животните за оскъдната трева, всяко племе се нуждаеше от доста голяма територия. Посред всички тези селища имаше и истински военен лагер, но Джейсън все още не се беше приближавал до него. Нито пък бързаше да го стори. За да проникне в сърцето на врага, първо трябваше да се почувства напълно уверен в себе си, а дотогава имаше достатъчно материал за наблюдения и по периферията. При това Темукин вече го беше виждал веднъж лице в лице, а имаше вид на човек с добра памет. Сега Джейсън беше с по-тъмна кожа и с помощта на подхранващ химикал бе ускорил растежа на гъсти и застрашителни мустаци, които се провесваха до брадичката му. Надяваше се, че е достатъчно. Въпреки това се питаше как ли пълководецът беше чул… и какво ли беше чул за него.