Читать «Свят на смъртта III» онлайн - страница 44

Хари Харисън

— Мъртъв е! — рече тя недоумяващо и погледна Мета с удивление.

— Вие двамата, ей там! — извика Джейсън на собствения им „племенен“ език, който тълпата не разбираше. — Дръжте си оръжията под ръка и стойте наблизо. Ако наистина стане неудържимо, вътре има газови гранати, а и пистолетите ви са тук. Но ако ги използваме, ще ни се наложи или да изтребим цялото племе, или да ги вземем всичките в плен. Тъй че дайте да оставим това за краен случай.

Следван от двайсетина воини, Шанин си проби път през тълпата и погледна към мъртвеца с невярващи очи.

— Твоята ли уби този мъж със собствения му нож?

— Точно така, но той си е виновен. Заблъска я, започна кавгата и след това я нападна. Беше си чиста самоотбрана. Попитай когото искаш. — В потвърждение от тълпата се разнесе неясно мърморене.

Вождът изглеждаше по-скоро удивен, отколкото ядосан. Той извърна поглед от трупа към Мета, приближи се наперено към нея, хвана я за брадичката и започна да върти главата й ту наляво, ту надясно, докато я изучаваше. Джейсън видя как кокалчетата на пръстите й побеляват, но тя не изгуби самообладание.

— От кое племе е? — попита Шанин.

— Отдалеч, в планините, чак на север. Племе, наречено… пирийци. Много яки бойци.

— Никога не съм ги чувал — изсумтя Шанин. Като че ли енциклопедичните му познания изключваха тяхното съществуване. — Какъв тотем имат?

Какъв ли, наистина, зачуди се Джейсън. Само не плъх или невестулка. Какви животни бяха видели в планините?

— Орел — обяви той с по-голяма решителност, отколкото всъщност изпитваше. Веднъж беше видял птица, която приличаше на орел и кръжеше над високите планински върхове.

— Много силен тотем — рече Шанин, очевидно изпълнен с уважение. Той погледна към мъртвия и го подритна с крак. — Има мороп, няколко кожи. Не може да ги вземе жената…

И той лукаво погледна към Джейсън в очакване на отговор.

Този път отговорът беше лесен. Считани за собственост, жените не можеха да притежават нищо. А плячката се падаше на победителя. Само някой да каже, че динАлт не е щедър — особено що се отнася до моропи и употребявани кожи.

— Всичките му неща са твои, Шанин, разбира се. Така е най-правилно. И през ум не би ми минало да ги взема, никога! А довечера ще натупам тази жена за постъпката й.

Това беше верният отговор и Шанин прие плячката, все едно че му се полагаше. Тръгна си, но извика през рамо:

— Не ще да е бил добър боец, щом го е убила една жена. Но има двама братя.

Тези думи едва ли бяха казани току-така и Джейсън се замисли над значението им, докато тълпата се разпръсваше, отнасяйки убития. Мета и Гриф най-сетне качиха покривалото върху камачата и внесоха вътре всичките си вещи. Джейсън сам изтегли контейнера и после изпрати Гриф да завърже козите по-наблизо, до моропите. Убийството можеше да им навлече неприятности.

Така и стана, и то много по-бързо, отколкото Джейсън очакваше. Отвън се разнесе тупурдия и остър, пронизителен крясък и той се втурна към входа. Но схватката почти беше привършила, още преди да пристигне.