Читать «Свят на смъртта III» онлайн - страница 47

— Ставайте, събуждайте се! — извика той и заметна входа на камачата. — Ще се явявам пред великия Темукин и трябва да се облека както подобава.

Мета и Гриф погледнаха студено към Джейсън и влезлия по петите му офицер, без да помръднат.

— Действайте! — каза им Джейсън на пирийски. — Поразтичайте се и давайте вид, че се прехласвате, предложете на елегантния дръвник тук нещо за пиене и карайте все в този дух. Отвличайте му вниманието от мен.

Аханк прие да пийне, но не откъсваше дебнещия си поглед от Джейсън.

— Ето — протегна Джейсън лютнята към Гриф, — сложи й нова струна или поне се преструвай, че я сменяш, ако не можеш да намериш друга. И само не избухвай, като те побутвам. Това влиза в номера.

Гриф се мръщеше и мърмореше, но не се изложи много-много, докато Джейсън го тормозеше с работата над лютнята. Джейсън свали жилетката, намаза наново лицето си с мас, без да забравя и косата, и отвори контейнера. Бръкна вътре и извади по-хубавата си жилетка, като същевременно скри нещо в ръка.

— Сега слушайте! — извика той на пирийски. — Темукин напира да ме види и няма как. Взех един дентифон, а другите два оставих отгоре. Включете ги веднага щом тръгна. Стойте тук и бъдете нащрек. Не ми е ясно как ще протече срещата, но в случай на неприятности искам непрекъснато да сме във връзка. Може да ни се наложи да действаме бързо. Дръжте се, приятелчета, и не се отчайвайте. Тепърва ще ги трепем.

И докато си нахлузваше жилетката, той им извика на междинния език:

— Подай ми лютнята… и побързайте! Само да объркате нещо или пък да направите някаква беля, докато ме няма, и двама ви ще напердаша. — И той излезе наперено.

Яздеха без някакъв определен ред и може би само по една случайност Джейсън бе заобиколен от всички страни от войници. Може би. Какво бе чул Темукин и защо искаше да го види? Безполезно беше да продължава да търси някакво обяснение. Той се помъчи да подтисне тези въпроси и само да наблюдава това, което ставаше наоколо, но те непрекъснато се промъкваха в съзнанието му.

Когато наближиха военния лагер, следобедното слънце се бе спуснало ниско зад камачите. Стадата ги нямаше и шатрите бяха подредени в стройни редици. Навсякъде гъмжеше от войници. Пред тях се разкри широка алея, в дъното на която се издигаше огромна черна камача, охранявана отвън от ред копиеносци. Джейсън нямаше нужда да гледа в картата, за да разбере на кого е тази шатра. Пъхнал лютнята под мишница, той се смъкна от моропа и последва водача си с горда, но не високомерна крачка, или поне така му се искаше да изглежда. Аханк мина напред, за да оповести за пристигането му, и веднага щом се озова зад гърба му, Джейсън пъхна дентифона в устата си и го намести с език. Съоръжението лепна идеално върху един горен заден кътник и захранването щеше да се включи автоматично при допира със слюнката.