Читать «Свят на смъртта III» онлайн - страница 45

Шест момчета, навярно близки на загиналия, бяха решили да си отмъстят поне малко, като нападнат Гриф. Повечето бяха по-големи и по-едри от него и вероятно разчитаха на светкавична атака, побой и бързо оттегляне. Но сметките им излязоха доста криви.

Върху него се бяха нахвърлили трима, за да го държат здраво, докато останалите го пердашат. Двамата вече лежаха в безсъзнание на земята, тъй като Пирийското момче бе блъснало главите им една в друга и им бе спукало черепите, а третият се търкаляше от болка след ритник в слабините. Гриф бе затиснал с коляно врата на четвъртото момче и същевременно се мъчеше да счупи крака на петото, като го извиваше зад гърба му. Шестото се опитваше да се отскубне, ала Гриф посягаше към ножа си, за да му попречи да избяга.

— Недей с ножа! — извика Джейсън и услужливо даде начален тласък на оцелялото момче с един ритник под опашката. — И без това си имаме достатъчно неприятности, само ново убийство ни липсва.

Лишен от това удоволствие, Гриф се навъси и с още едно извиване на глезена изтръгна нов пронизителен писък, както и един задавен стон изпод тежкото си коляно. След това се изправи и загледа как оцелелите момчета се измъкват от бойното поле с накуцване и пълзене. С изключение на бързо посиняващото му око и раздрания ръкав, самият той бе невредим. Със спокоен глас Джейсън успя да го вкара в камачата, където Мета му направи студен компрес на окото.

Джейсън завърза вървите на входа и се загледа в двамата си пирийски другари, които крачеха напред-назад, все още изпълнени с гняв.

— Няма що — каза той и сви рамене, — никой не може да каже, че първото впечатление от вас не е поразително.

8.

Макар със саби от светкавици,

загинаха воини безброй. Облаци стрели

полетяха към чужденците

и ги прогониха от пасищата ни…

— Аз говоря с гласа на Темукин, защото съм Аханк, неговият капитан — заяви воинът, който разтвори входа на камачата на Шанин.

Джейсън престана с неговата „Балада за летящите чужденци“ и бавно се извърна да види кой беше причинил това съвсем навременно прекъсване. Започваше да го боли гърлото и му беше омръзнало да повтаря една и съща песен до безкрай. Преданието му за победата над кораба се оказа най-харесваното парче в лагера.

Личеше си, че новодошлият е висш офицер. Нагръдникът и шлемът му бяха здрави, бляскави и дори украсени с няколко нешлифовани скъпоценни камъка. Той отиде наперено до Шанин и застана като скала пред него, с ръка върху дръжката на сабята си.

— Какво желае Темукин? — попита студено Шанин и се хвана за собствената си сабя, тъй като държанието на новодошлия очевидно не му се понрави.

— Желае да чуе жонгльора на име Джейсън. Да се яви веднага.

Очите на Шанин се присвиха и се превърнаха в студени цепки.

— Сега пее за мен. Когато свърши, ще дойде при Темукин. Свършвай песента! — обърна се той към Джейсън.

Всеки номадски вожд смята останалите вождове за равнопоставени нему и е трудно да бъде придуман в противното. Темукин и офицерите му имаха доста опит и познаваха начините на убеждаване. Аханк изсвири остро и в камачата нахлу отряд тежковъоръжени войници с извадени лъкове. Това придума Шанин.