Читать «Свят на смъртта III» онлайн - страница 48

— Проба, проба, чувате ли ме? — прошепна той едва доловимо. Микроминиатюрното съоръжение имаше автоматично усилване на звука и можеше да предава от шепот до вик.

— Високо и ясно — прошумоля в ухото му гласът на Мета, доловим само за него. Сигналът се преобразуваше в механична вибрация и се подаваше на зъба му, след това към черепа и ухото му чрез проводимостта на костите.

— Излез напред! — извика Аханк и грубо изтръгна Джейсън от радиофонното му общуване, като го сграбчи за ръката. Без да му обръща внимание, Джейсън се отскубна и сам се запъти към човека на стола с висока облегалка. Темукин беше с извърната глава, защото разговаряше с двама офицери, и толкова по-добре, тъй като Джейсън не успя да овладее изумлението си, щом разбра от какво е направен тронът. Той представляваше седалка от трактор, с крака и облегалка от прикачени една към друга пушки. Пушките бяха привързани с кожени нанизи от изсушени палци, някои от които се бяха превърнали просто в кокали с чернеещи тук-там парчета месо. Темукин, убиецът на нашествениците — какво по-голямо доказателство от това.

Темукин се обърна към приближаващия се Джейсън и втренчи в него студения си, безизразен поглед. Джейсън се поклони — по-скоро за да избяга от тези очи, отколкото от някакъв изблик на раболепие. Ами ако Темукин го познае? Изведнъж тапите в носа и провисналите мустаци му се сториха съвсем несериозно прикритие. Трябваше да се постарае повече. Веднъж Темукин го бе виждал съвсем отблизо. Непременно ще го познае. Джейсън се изправи бавно и видя, че вождът не сваля ледения си поглед от него. Темукин не казваше нито дума.

Джейсън знаеше, че трябва да си мълчи и да го остави да заговори пръв. Дали обаче беше прав? Ако питаха него, би постъпил по следния начин — би се помъчил да смути и да притисне човека отсреща. Да го накара да сведе поглед и на свой ред да овладее положението. Но такова поведение едва ли би подобавало на един странстващ жонгльор. Май непременно трябваше да покаже някакво притеснение, колкото и да се прави на отвеян.

— Викал си ме, велики Темукин. Това е голяма чест за мен — поклони се той отново. — Искаш да пея за теб.

— Не — студено отвърна Темукин. Джейсън нарочно повдигна вежди в израз на леко изумление.

— Не искаш песните ми? Какво тогава желае вождът от един беден скитник?

Темукин го изгледа с непроницаемия си поглед. Джейсън се запита кое в поведението му беше истинско и кое — предназначено да направи впечатление на околните.

— Информация — отсече Темукин и в този миг в устата на Джейсън забръмча дентифонът и се раздаде гласът на Мета.

— Джейсън… беда. Въоръжени мъже отвън ни заповядват да излезем или ще ни убият.

— Нали това е работата на жонгльора, да разказва и да поучава. Какво би желал да узнаеш? — И същевременно прошепна: — Никаква стрелба! Отблъснете ги, ще доведа помощ.

— Какво беше това? — попита Темукин и се наведе застрашително напред. — Какво си шепнеш?