Читать «Свят на смъртта III» онлайн - страница 28

— Много добре — каза той на глас. — Сега знам къде залязва слънцето… но как да следвам тази посока в тъмното? Помисли, Джейсън, помисли, защото в момента от това зависи животът ти. — И той потрепери, положително от студ.

— Де да знаех точно къде на хоризонта залезе слънцето, на колко градуса западно от северния полюс, би ми свършило голяма работа. При липсата на осов наклон не би трябвало да представлява трудност. — Той взе да драска дъги и ъгли по пясъка и да си мърмори. — Ако оста е вертикална, трябва да има равноденствие всеки ден, което значи, че денят е равен на нощта всеки ден, което значи… хо-хо! — Опита се да щракне с пръсти, но те бяха твърде измръзнали, за да му се подчинят.

— Ето отговора! Ако денят е равен на нощта, тогава има само едно място, където може да залязва и да изгрява слънцето, при която и да е ширина северно и южно от екватора. Слънцето ще трябва да опише на небето дъга от сто и осемдесет градуса, следователно трябва да изгрява на изток и да залязва на запад. Еврика!

Джейсън изпъна дясната си ръка на височината на рамото и се заобръща бавно, докато пръстът му се насочи точно срещу ориентира.

— Съвсем проста работа. Соча на запад и съм обърнат с лице на юг. Сега ако внимателно вдигна лявата си ръка, ще соча на изток. Не ми остава нищо друго освен да стоя в това неудобно положение, докато изгреят звездите.

В разредения полярен въздух на изток се появиха първите звезди, въпреки че противоположният край на хоризонта все още се осветяваше от заревото на залеза. Джейсън се замисли за миг и реши, че може да подобри точността на техниката с пръстите. Постави камък на източния бряг на дола, точно над мястото, където беше седял. След това се изкачи по отсрещната стена и го погледна от точката на първия си ориентировъчен камък. Точно където трябваше, близо до хоризонта, се намираше ярка синя звезда и около нея започваше да се вижда ясно съзвездие във формата на буквата Z.

— Пътеводната ми звезда, ще те следвам отдалеч — каза Джейсън и отвори с щракване катарамата на колана си, за да погледне осветения циферблат на часовника. — Разкрита си. При двайсетчасово денонощие мога да определя десет часа мрак и десет светлина. Тъй че в този момент тръгвам право в противоположна посока от моята звезда. След пет часа тя ще стигне до зенита си на юг, на линията на лявото ми рамо. След това ще се извърти и ще се спусне да залезе пред мен призори. Съвсем проста работа, само дето трябва да нанасям корекции в съответствие с новото положение на всеки един или половин час, за да съобразя промяната с напредването на времето. Хм!

След като приключи тирадата си с това изсумтяване, той се увери, че съзвездието във формата на буквата Z се намира право зад гърба му, нарами пръта си и се запъти в нужната посока. Всичко изглеждаше съвсем убедително, но той си мечтаеше, за кой ли път вече, да има един жирокомпас.