Читать «Свят на смъртта III» онлайн - страница 27

Джейсън съжаляваше, че не е извършил повече наблюдения на звездите, преди да се приземи корабът, но сега беше малко късно за това. Съзвездията щяха да са му непознати и той нямаше представа дали съществува полярна звезда или дори някакво съзвездие, разположено в близост до полюса, по което би могъл да си определя посоката. Единственото нещо, което със сигурност си спомняше от постоянното проучване на карти и схеми при подготовката им за кацане, беше, че се бяха спуснали почти право върху седемдесетия паралел, на седемдесет градуса северна ширина.

Да видим какво значи това? Ако има северна полярна звезда, то тя ще се намира точно на седемдесет градуса над северния край на хоризонта. Лесно ще се открие с помощта на ъгломер и в продължение на няколко нощи. Но сегашното му положение не му предоставяше много време за рутинно наблюдение. Нито пък температурите — и той затропа с крака, за да провери дали още ги усеща.

Северната полярна ос трябва да е на седемдесет градуса над северния хоризонт, което означава, че по обед слънцето ще се намира точно на двайсет градуса над южния хоризонт. Това трябваше да важи за всеки ден от годината, тъй като оста на въртене на планетата заемаше право вертикално положение по отношение на плоскостта на еклиптиката. Тук липсваха такива приумици като дълги и къси дни — дори и сезони липсваха. Във всяка една точка на повърхността на планетата слънцето винаги изгряваше от едно и също място на хоризонта. Ден след ден, година след година то пресичаше небето по една и съща дъга от изток и след това залязваше на същото място на запад, както и предната вечер. Денят и нощта из цялата планета винаги имаха една и съща продължителност. Ъгълът, под който падаха слънчевите лъчи, също така беше все един и същ, а това означаваше, че количеството слънчеви лъчи за всяка една точка оставаше неизменно през цялата година.

При дни и нощи с еднаква продължителност и при един и същ приток на енергия времето никога не се променяше и нямаше как човек да не се примири с тези обстоятелства. Тропиците бяха вечно горещи, а полюсите завинаги притиснати в смразяваща прегръдка.

Слънцето вече се бе превърнало в мъгляв жълт диск, който сякаш едва пазеше равновесие върху тънката линия на хоризонта. При тази голяма ширина то се плъзгаше настрани по нея, вместо директно да изчезне от погледа. Когато дискът се скри наполовина, Джейсън отбеляза местоположението му на отсрещния бряг, а след това отиде и постави в тази точка изострения камък. После се върна отново на мястото, където бе седял, и присви очи по посока на ориентира.