Читать «Свят на смъртта III» онлайн - страница 26

Ораиел изръмжа и около устата му се появи пяна.

— Какъв език само! — измърмори Джейсън, нахлупи ниско шапката над очите си и вдигна пръта с шиповете, който бе завил в парче кожа. — Ти и това старо момиче едва ли имате зъби за тази работа, но на чирака ти са остри като тесли. Той може да прегризе кожената превръзка на устата си, а след това и ремъците на вашите ръце. А по това време аз ще се намирам далеч оттук. Да се благодариш, че не съм като вас, иначе вече да си мъртъв. — Той вдигна меха с ачадх и го метна през рамо. — А това ще взема за из път.

Не забеляза никого навън, когато подаде глава от камачата, тъй че се спря да завърже здраво отвора след себе си. После хвърли поглед към небето и потъна сред редиците от куполи.

Затътри се с наведена глава из варварския лагер.

5.

Никой не му обръщаше ни най-малко внимание.

Както бяха навлечени, за да се предпазят от вечния студ, повечето от хората, мъже и жени, млади и стари, изглеждаха почти толкова дрипави и безлични, колкото и той самият. Единствено воините се отличаваха по облеклото си, но Джейсън можеше с лекота да ги отбягва, като се шмугваше сред камачите, щом видеше насреща си някой от тях. Отбягваха ги и останалите жители, тъй че действията му не будеха подозрение.

Лагерът не бе разположен по някакъв предварителен план. Камачите се виеха в нестройни редици, очевидно разпънати там, където бяха спрели собствениците им. Постепенно започнаха да се разреждат и Джейсън се натъкна на стадо от малки, рунтави и зли крави. Тук-там имаше въоръжени пазачи със завързани за колове моропи, тъй че той ги подмина колкото забързано, толкова и предпазливо. След това чу… и подуши… стадо кози наблизо и отново избягна срещата. Изведнъж изневиделица се озова при последната камача и пред него се ширна еднообразната равнина, която стигаше чак до хоризонта. Слънцето почти залязваше и той доволно присви очи към него.

— Залязва точно зад гърба ми или съвсем малко надясно. Поне дотолкова си спомням от пътуването насам. Сега ако тръгна в обратна посока и вървя към залеза, би трябвало да стигна до кораба.

„Ама, разбира се, продължи да разсъждава той, но само ако се движа със същата бързина, с която ония изверги ме доведоха дотук. И ако съм избрал вярната посока и те не са се отклонили от пътя. И ако не ме открие никой от тези кръвожадни типове. Ако…“

Стига толкова „ако“. Той тръсна глава, изправи рамене и отпи глътка от отвратителния ачадх. Огледа се наоколо, докато поднасяше меха към устата си, и се убеди, че никой не го следи. След това се изтри с ръкава и се понесе из безлюдната степ.

Но не вървя много. За да се измъкне от полезрението на лагера, се спусна в първия дол, който му се изпречи на пътя. Озовал се поне малко на завет, Джейсън притисна колене към гърдите си, за да задържи топлината, и в това положение изчака да настъпи пълен мрак. Едва ли този начин за прекарване на времето можеше да му повдигне духа, тъй като шумолящият над главата му вятър смразяваше още повече и без това изстиналото му тяло, но друг нямаше. Той сложи един камък на отсрещната страна на дола, готов да отбележи съвсем точно мястото на залеза, и след това се сгуши отново на завет. Замисли се унило за радиото и дори го отвори, за да види дали не може да се направи нещо, но то категорично не подлежеше на ремонт. След това просто седна и зачака слънцето да слезе зад хоризонта на запад и да изгреят звездите.