Читать «Свят на смъртта III» онлайн - страница 25

— Не те питах за историята на племето, ами само за една свястна кръгла цифра.

— Само боговете знаят. Може да са стотина, може и да са милион.

— Колко прави двайсет плюс двайсет? — прекъсна го Джейсън.

— Не си тормозя мислите с такива глупави символики.

— Аз и не допускам, че боравиш с висша математика… броене до сто и разни там други чуждоземски изчисления.

Джейсън се приближи до входа и надзърна през пролуките между вървите. Смразяващият вятър го блъсна право в лицето и очите му се насълзиха. Из бледата синева на небето се носеха високи, ледени облаци, сенките ставаха все по-дълги.

— Пий — подкани го Ораиел и размаха кожения мех с ачадх. — Ти си мой гост и трябва да пиеш.

Тишината се нарушаваше единствено от стърженето на пясъка, с който старицата търкаше готварския котел. Чиракът бе опрял брадичка на гърдите си и като че ли спеше.

— Никога не отказвам пиене — отговори му Джейсън, приближи се до него и пое меха.

Докато го поднасяше към устните си, забеляза как старата вещица бързо вдигна поглед и после отново се приведе ниско над работата си. В същия миг долови някакво размърдване зад гърба си.

Той се хвърли встрани, мехът полетя нанякъде, а някаква тояга го перна по ухото и се стовари върху рамото му.

Докато все още се претъркулваше, Джейсън ритна назад, без да гледа, и кракът му попадна право в стомаха на чирака, под лъжичката. Онзи се присви здравата и покритият с шипове железен прът се изплъзна от безжизнените му ръце.

Вече напълно изтрезнял, Ораиел издърпа изпод кожите до себе си дълъг меч и замахна към Джейсън. Шиповете не бяха успели да го улучат, но самият прът бе сковал дясното му рамо и ръката му висеше безчувствена до тялото. На лявата му ръка обаче й нямаше нищо, тъй че той пресече със скок пътя на меча, който се стоварваше отгоре му, и впи пръсти в шията на жонгльора, като с палец и показалец притисна главните артерии. Онзи ритна конвулсивно и се отпусна в безсъзнание.

Обезпокоен за фланговете си, Джейсън през цялото време се мъчеше да държи под око старицата, която в този момент извади бляскав, назъбен като трион нож — камачата беше арсенал за скрити оръжия — и заподскача в настъпление. Джейсън пусна жонгльора и я перна по китката, ножът падна в краката й.

Цялата акция приключи за около десет секунди. Ораиел и чиракът му лежаха един върху друг, в безсъзнание, преплели тела, а вещицата хлипаше до огъня и се държеше за китката.

— Благодаря за гостоприемството — рече Джейсън и се помъчи да втрие малко живот в скованите си ръце. Когато пръстите му се раздвижиха отново, той завърза жената и и запуши устата, след това направи същото и с другите двама, като ги подреди в спретната редица на пода. Очите на Ораиел бяха отворени и излъчваха кървави вълни от ненавист.

— Каквото посееш, това и ще пожънеш — каза му Джейсън и вдигна кожите. — Ето ти още нещо, което трябва да запомниш. Едва ли мога да те виня, че се помъчи едновременно да си получиш сведенията и парите за наградата. Но се оказа прекалено алчен. Зная, че сега съжаляваш и искаш да си взема от тези проядени от молци кожи, колкото ми трябват, за да скрия самоличността си, както и тази мазна кожена шапка, която е видяла и по-добри времена, а може би и едно-две оръжия.