Читать «Свят на смъртта III» онлайн - страница 15

— Планета лека категория — каза той и бавно се обърна, а очите му не спираха да шарят. — Едва ли е над 1 g. След Пиръс все едно че се носиш из въздуха.

— Отива към 1,5 g — отвърна Джейсън, като го последва също толкова предпазливо. — Но все пак е по-добре от 2 g.

Първият десантен отряд наброяваше десет души, които излязоха от кораба и внимателно заоглеждаха местността. Не се отдалечаваха много един от друг, за да могат да се чуват, но и не се сгъстяваха много, за да не пречат на видимостта или на стрелбата. Пистолетите им си стояха в автоматичните кобури и те напредваха бавно, видимо равнодушни към ледения вятър и навявания от него пясък, от който кожата на Джейсън се зачервяваше, а очите му сълзяха. Те се забавляваха по своему, чисто по пирийски, след принудителния отдих по време на пътуването.

— Нещо се движи на двеста метра югоизточно — разнесе се гласът на Мета в слушалките им. Тя беше сред наблюдателите при скенерите горе на кораба.

Те се завъртяха кръгом и залегнаха, готови за всичко. Хълмистата равнина все още изглеждаше пуста, но изневиделица се раздаде свистене и една стрела се понесе към гърдите на Кърк. В ръката му светкавично се появи пистолетът и той я простреля във въздуха тъй невъзмутимо и умело, както би се справил и с нападащо летящо жило. Към тях проблесна още една стрела — Рес отстъпи встрани, за да не го улучи. Всички застанаха нащрек в очакване на следващия ход.

„Нападение, помисли си Джейсън, или просто отвличане на вниманието? Не е възможно… толкова скоро след пристигането ни… да предприемат организирана атака. И все пак, защо не?“

Пистолетът му изскочи и се озова в ръката му, той понечи да се извърне, но точно в този миг някаква тъпа болка го блъсна в главата. Не усети как пада, само потъна във внезапен и пълен мрак.

4.

Джейсън само се молеше да не изгуби съзнание. Поглъщаше го червена, повсеместна болка, мисълта му течеше едва-едва, но той имаше чувството, че ако може да се свести напълно, всичко ще се оправи. По някаква непонятна причина главата му се клатушкаше напред-назад и още повече усилваше агонията му, все му се искаше това да престане, но напразно.

Като че ли много време измина, преди да си даде сметка, че щом усеща болка, значи идва в съзнание или поне в състояние, много близко до съзнанието, и би трябвало да извлече възможно най-голяма полза от това. Ръцете му бяха вързани — разбираше го и без да ги вижда, но поне можеше в известна степен да ги движи. Усещаше, че автоматичният му кобур е притиснат между лакътя и тялото, ала пистолетът не се отзоваваше на сигнала. Най-сетне откри причината, тъй като пръстите му се натъкнаха на края на кабела, който свързваше пистолета към кобура — беше разкъсан.