Читать «Свят на смъртта III» онлайн - страница 14

— Аз знам как — обади се Клон и бавно се изправи. Той беше тромав плещест човек с дебела и издадена челна кост. Тежестта й вероятно се уравновесяваше отзад на тила от някоя още по-дебела кост и едва ли оставаше много място за мозъка — може би само за най-микроскопичните мозъчни кухини. Рефлексите му бяха отлични, несъмнено свързани накъсо към гръбначния стълб като при някой съвременен динозавър, но ако през закостенелия му череп трябваше да проникнат някакви мисли, то това ставаше с неимоверни усилия. Той беше последният човек, от когото Джейсън очакваше отговор.

— Знам как — повтори Клон. — Избиваме ги всичките. И няма да ни пречат.

— Благодаря за предложението — невъзмутимо му отвърна Джейсън. — Столът ти е право зад теб, сядай! Необоримо пирийско предложение, пирийско и в това, че искаш да го приложиш към втора планета, въпреки че се е провалило на първата. Колкото и да ни се струва привлекателно, ние няма да се отдадем на човекоубийство. Ще използваме мозъка си за решаване на проблема, а не зъбите. Опитваме се да открехнем този свят, а не завинаги да го затворим. Затова предлагам незаграден лагер, пълна противоположност на укреплението, построено от хората на сдружението „Джон“. Ако сме бдителни и внимателно наблюдаваме заобикалящата ни природа, не би трябвало да ни изненадат. Надеждата ми е, че ще можем да се свържем с коренното население и да разберем какво имат против миньорите или чужденците, и тогава да се опитаме да променим възгледите им. Моля да ме уведомите, ако някой има по-добро предложение или план за действие. Ако няма, приземяваме се възможно най-близко до първоначалното място и чакаме да се свържем. Отваряме си очите на четири, знаем какво се е случило с първата експедиция, тъй че ще внимаваме много да не ни сполети същото и нас.

* * *

Много лесно намериха предишния рудник. Оскъдната растителност, поникнала бавно през изминалата година, не успяваше да заличи раната от изгаряне върху повърхността на земята. Изоставената тежка техника ясно личеше на магнитометъра и „Боец“ се спусна съвсем наблизо. Отгоре хълмистата степ изглеждаше съвсем пуста, а когато кацнаха, тя им се стори още по-пуста. Джейсън се изправи на прага на отворения люк и потрепери при съприкосновението си с първия порив на сухия, леденостуден въздух, който шумолеше из тревата. По металния корпус съскаха песъчинки. Той беше предвидил да излезе пръв, но щом се приближи Кърк, Рес уж случайно се бутна в него, тъй че сивокосият пириец се промъкна и скочи на земята.