Читать «Свят на смъртта III» онлайн - страница 17

Че беше воин, наперен и самоуверен, личеше по всичко: от озъбения животински череп, който украсяваше върха на подплатения му шлем, до островърхите, шиповидни шпори отзад на високите до коленете му ботуши. От кръста нагоре го покриваше отлят нагръдник — очевидно от същия материал като шлема, — който беше боядисан с ярки шарки, заобикалящи фигурата на незнайно животно в центъра. В допълнение към пиката той носеше и внушителна къса сабя, окачена без ножницата на един ремък на колана му. Загорялата му, обветрена кожа лъщеше от втрита в нея мазнина и вятърът носеше към Джейсън наситено нечистоплътен животински мирис.

— ……! — извика воинът и размаха пиката към Джейсън.

— И това ако е език! — подвикна му в отговор той.

— ……! — отвърна му събеседникът с още по-креслив тон този път, като цъкаше остро с език.

— Този едва ли може да се нарече по-хубав.

Човекът се изкашля и се изплю пред краката на Джейсън.

— Ти, боуаб, можеш ли да говориш на междинния език?

— Е, това вече е нещо. Стандартен английски, но развален и изопачен. Вероятно служи за един вид втори език. Едва ли някога ще разберем кои са били първоначалните заселници, но едно е безспорно — те са говорили английски. По време на Великото разпадане, когато междупланетната връзка била изцяло прекъсната, този свят е слязъл до най-долното стъпало на човешкото развитие и тогава са възникнали многобройни местни наречия. Но в тях, макар и в изроден вид, поне се е запазил някакъв спомен за английския, който все пак се използва като общ междуплеменен език. Просто трябва да го говориш достатъчно лошо, за да те разбират.

— Какво викаш? — изръмжа воинът и заклати глава пред неразбираемия словесен изблик на Джейсън.

— Разбира се — потупа се Джейсън по гърдите. — Аз говори междинен език хубаво като тебе.

Това очевидно удовлетвори воина, защото той се обърна и започна да си пробива път през тълпата. На Джейсън за първи път се удаваше възможност да разгледа минувачите, които допреди малко му се мержелееха пред погледа. Само мъже и само воини, облечени пъстро, но еднотипно. Високи ботуши, саби, полуризници и шлемове, копия и къси лъкове, украсени с чудати и многоцветни шарки. Навсякъде зад тях се издигаха заоблени постройки, боядисани в жълтеникаво-сивия цвят на оскъдната трева, която покриваше равнините. Сред тълпата настъпи някакво оживление и хората се отдръпнаха, за да сторят път на един ездач, яхнал поклащащ се звяр. Джейсън разпозна тази твар по описанието, което оцелелите в клането войници от експедицията бяха дали за ездитните животни на нападателите.

В много отношения звярът приличаше на кон, но бе двойно по-голям и обрасъл с рошава козина. Главата му имаше конски черти, но изглеждаше несъразмерно малка на края на средно дългата шия. Крайниците бяха дълги, особено предните, и тъй като те доста стърчаха над задните, гърбът се свличаше от рамената към задницата и завършваше с тъничка плющяща насам-натам опашчица. Силните и дебели пръсти на краката имаха остри нокти, които се забиваха в земята при всяка крачка на звяра. Ездачът го бе възседнал на най-високото място върху извития му гръб — зад предните крака.