Читать «Свят на смъртта III» онлайн - страница 13

Последва високоскоростен поток от срички и Джейсън се обърна към Мета… но нея я нямаше вече.

— И други неща може да върши, не само да превежда „сирене“ — каза той и натисна бутона за изключване. — Почакай и ще видиш.

* * *

По време на пътуването към Фелисити на пирийците им стигаше само да вегетират, да дремят и да се прозяват като тигри с пълни стомаси. Единствен Джейсън изпитваше някакъв порив за оползотворяване на времето. Той търсеше всевъзможни препратки в библиотеката, за да му дадат информация за планетата и за слънчевата система, към която принадлежеше, и от изследователската му работа го изтръгваха само страстните и все пак нетърпящи възражение прегръдки на Мета. Според нея дългите часове можеха да се прекарват далеч по-интересно и Джейсън, веднъж откъснат от работата си, с радост се съгласяваше с нея.

Когато според разписанието им оставаше един корабен ден до напускането на открития космос и навлизането в системата на Фелисити, Джейсън свика общо събрание в столовата.

— Ето къде отиваме — рече той и почука по окачената на стената голяма карта. Настъпи абсолютна тишина и стопроцентово съсредоточаване, тъй като по военному стегнатите инструктажи бяха като хляба и водата за пирийците.

— Планетата се нарича Фелисити, петата планета на безименна звезда от категория Ф-1. Това е бяла звезда с двойно по-силен блясък от Пирийското слънце с двойното притегляне и с много повече ултравиолетово излъчване. Тъй че имайте търпение и ще получите хубав загар. Девет десети от повърхността на планетата са покрити с вода, тук-там има няколко вулканични архипелага и само едно достатъчно голямо петно земя, което би могло да се нарече континент. Ето това. Както сами виждате, то прилича на насочен надолу, сплескан кинжал, разделен от предпазника приблизително по средата. Тази линия тук, предпазникът, представлява огромен геологичен разлом и пресича континента от край до край, това е една непрекъсната отвесна скала, която се издига на височина от три до десет километра по цялото продължение на сушата. Тази скала и планинската верига зад нея са оказали драстично влияние върху климата на континента. Въпросната планета е далеч по-гореща от повечето обитаеми планети — температурата на екватора се приближава до точката на кипене на водата — и единствено близостта на този континент до северния полюс прави живота поносим. Влагата и топлият въздух отиват на север и се сблъскват със скалната стена и планините, където кондензират в дъжд по южните склонове. На юг от планините текат няколко големи реки и тук са забелязани следи от земеделие и селища — но те не представляват интерес за хората на сдружението „Джон“. Стрелките на магнитометрите и гравиметрите не потрепнали. Но тук горе — и той почука по северната част на континента, „дръжката“ на кинжала, — тук горе детекторите обезумели. Планинското напластяване, което избутало северната половина толкова високо и образувало разполовяващата континента урва, раздвижило залежите от тежки метали. Ето къде ще трябва да се разположат рудниците, в сърцето на най-зловещия пейзаж, за който съм чувал. Водата е съвсем малко или изобщо липсва, тъй като планинската верига спира по-голямата част от валежите, а ако те все пак успеят да преминат през върховете, падат върху това гигантско плато във вид на сняг. Тук е леденостудено, високо, безводно и ужасяващо — без никакви промени, Фелисити почти няма осов наклон, който да си заслужава да се спомене, затова сезонните промени на нея са толкова незначителни, че почти не се забелязват. Климатът в която и да е точка остава един и същ през цялото време. И за да придадат завършен вид на тази изключително привлекателна картина на най-идеалното място за заселване, тук горе живеят хора, по-опасни от всички форми на живот, с които някога сте се сблъсквали на Пиръс. Нашата задача ще бъде да се намърдаме право сред тях, да си построим селище и да открием рудник. Има ли някакви предложения относно начина на действие?