Читать «Свят на смъртта III» онлайн - страница 117

— Трябва да си демон и аз не мога да убия това, което вече е мъртво. Теб мога да прогоня от себе си, но думите ти от ума си не мога. Ти знаеш много по-добре от всеки жив човек, че съм изчерпан. Аз властвам над тези равнини — и край. Какво е удоволствието от властта? Без войни, без победи, без радостта да прегазваш врага и да продължаваш напред… Сам мечтая ден и нощ за тучните ливади и градове под зъберите. Как нито барутът, нито многочислена войска не могат да спрат воините ми. Как ще ги изненадаме, ще ги обградим, ще обсадим градовете им. Как ще ги завладеем.

— Да, всичко това може да ти принадлежи, Темукин. Можеш да станеш владетел на целия този свят.

Пламъкът на лампата пукаше в настъпилата тишина и подхвърляше сенките на двамата мъже по стените на камачата. Темукин заговори отново и гласът му вече беше изпълнен с решителност.

— Всичко това ще ми принадлежи, макар и да зная цената. Мен искаш в замяна, демоне, да ме заведеш в твоя ад под планините. Но няма да ти се дам, докато не завладея всичко.

— Никакъв демон не съм, Темукин.

— Не ми се подигравай! Знам истината. Това, което пеят жонгльорите, е вярно, въпреки че никога не съм го вярвал преди. Ти ме изкуси, аз приех и над мен тегне проклятие. Кажи ми часа и начина, по който ще умра.

— Това не мога да ти кажа.

— Разбира се, че не можеш. И ти си обвързан като мен.

— Нямах предвид това.

— Зная какво си имал предвид. Като приемам всичко, аз губя всичко. Друг път няма. Съгласен съм. Но първо ще спечеля… Така е, демоне, ще ми разрешиш това, нали?

— Разбира се, че ще спечелиш, и…

— Нищо повече не ми казвай! Промених намерението си. Не искам да зная как ще свърша. — Той разтърси рамене, сякаш за да отхвърли невидим товар, и прибра сабята обратно в ремъците на кръста си.

— Добре, вярвай каквото щеш. Само ми дай неколцина способни мъже и аз ще открия подстъпа към низините. В долината ще се смъкнем с помощта на въжена стълба. Аз ще обозначавам пътя и ще ги преведа през пещерите, за да докажа, че това е осъществимо. Следващия път ще ни последва и войската. Дали ще дойдат… там долу?

Темукин се изсмя.

— Те са дали клетва да ме последват и в ада, ако им заповядам. Ще дойдат.

— Разбрано. Да си стиснем ли ръцете?

— Разбира се! Аз ще превзема света и ще спечеля вечен живот, тъй че сега не се боя от студеното ти докосване, демоне мой.

Той премаза ръката му в своята и Джейсън неволно се възхити от изключителната му дързост.

20.

— Дай аз да говоря с него, моля те! — поиска Мета. Кърк я отстрани с ръка и така сграбчи микрофона, че той почти изчезна в исполинските му пръсти.

— Чуй ме сега, Джейсън! — започна студено пириецът. — Никой от нас не подкрепя авантюрата ти. Не си в състояние да разясниш целта си и няма да постигнеш нищо освен разруха. Ако Темукин завладее и низините, ние никога няма да го свалим и да започнем да експлоатираме рудниците. Рес се върна в Ам да организира съпротива, която да се противопостави на вашето нашествие. Още няколко души тук изявиха желание да се присъединят към него. Моля те за последен път. Спри това, с което си се захванал, преди да е станало много късно.