Читать «Свят на смъртта III» онлайн - страница 116

* * *

Той натисна изключващия бутон и се облегна назад в креслото. Светлинките на библиотеката изгаснаха и бръмченето утихна.

Значи все пак има начин това да се осъществи. Решението през цялото време си бе стояло в историческите книги — само трябваше да му хрумне да го потърси. За глупавите му постъпки нямаше никакво извинение. Най-напред трябваше да направи справка в библиотеката. Както и да е, може би още имаше начин да се поправи стореното.

— Защо не?!

Той кръстосваше помещението, удряйки с юмрук в дланта си. Ако действаше правилно, все още всичко можеше да си отиде на мястото. Съмняваше се, че ще му се удаде да убеди пирийците в евентуалния успех на новия си план, да не говорим за смисъла на цялото начинание. Тогава, ще му се наложи да действа без тях. Той погледна часовника. Имаше още поне час до излитането на совалката, която трябваше да прибере първата група от хората на Кърк. Ще му стигне да се приготви. Да напише приятелска бележка на Мета, като умишлено не разкрива докрай плановете си. След това да накара Клон да го остави близо до лагера на Темукин. Тъй като му липсваше въображение, пилотът щеше да направи каквото му каже, без да задава въпроси.

Да, това можеше да стане и той щеше да го извърши на всяка цена.

19.

Владетел бе на всички планини,

властваше над равнини и долини.

Нищо не ставаше без знанието му.

Мнозина загинаха от гнева му.

Темукин влетя изневиделица в камачата си с извадена сабя в ръка.

— Покажи се! — извика той. — Отвън стражът ми лежи повален. Покажи се, шпионино, за да те убия!

От мрака изникна една фигура с нахлупена качулка и застана на мъждукащата светлина на газената лампа. Темукин вдигна сабята. Джейсън отметна кожите, за да открие лицето си.

— Ти! — отекна гласът на Темукин, а сабята му се изплъзна от пръстите и падна на земята. — Не може да си тук. Аз те убих с ей тия ръце. Призрак ли си, или демон?

— Върнах се, за да ти помогна, Темукин. Да ти предложа да завладееш цял един свят.

— Трябва да си демон! Вместо да умреш, ти се завръщаш тук през Портата на ада, сдобил си се с нови сили. Демон с много лица — затова си успял да подмамиш и предадеш толкова много хора. Жонгльорът те мислеше за пришълец от друг свят. Пирийците те мислеха за човек от тяхното племе. А аз — за верен другар, който ще ми помогне.

— Чудесна теория. Вярвай каквото си щеш. Но чуй това, което имам да ти кажа.

— Не! Ако те слушам, ще ме стигне проклятие. — И той грабна сабята. Джейсън заговори бързо-бързо, преди да се е наложило да се бие на живот и смърт.

— От долината, която наричате Портата на ада, тръгват пещери. Те не водят към ада, а към низините. Аз стигнах дотам и се върнах с лодка, за да ти съобщя това. През тези пещери можеш да изведеш цяла армия и да нахлуеш в низините. Сега властваш тук… но може да властваш и там. Цял един континент чака своя завоевател. И ти си единственият най-подходящ човек за това.

Темукин сведе бавно сабята и очите му запламтяха на светлината. Започна с приглушен глас, като че ли говореше само на себе си.