Читать «Свят на смъртта III» онлайн - страница 119

Съобщението се предаваше във всички отделения на кораба и в изпълненото с ужас мълчание, което настъпи след края му, по двата коридора се разнесе тропот от бягащи хора. Когато първите от тях връхлетяха вътре, Кърк вече се беше съживил и раздаваше команди.

— Всички мъже по местата си. Излитаме веднага. Извикайте охраната отвън. Пуснете всички пленници. Заминаваме.

В това нямаше абсолютно никакво съмнение. За пирийците бе немислимо да постъпят другояче. Тяхната родина, техният град се намираха на ръба на разрухата, а може би и вече не съществуваха. Те се втурнаха към определените си позиции.

— Ами Рес? — сети се Мета. — Той е с армията. Как можем да го намерим?

Кърк се замисли за миг, но поклати глава:

— Не можем, това е единственият отговор. Ще му оставим совалката на същия остров, където осъществявахме връзката. Ще направим запис със съобщение, в което да се казва какво се е случило, и ще го включим на автомат да се излъчва на всеки час. Като се върне при радиото, ще го засече. Совалката ще е заключена, тъй че никой друг да не може да влезе в нея. Вътре има лекарства, дори и транскосмически предавател. Ще се справи.

— Едва ли ще остане доволен.

— Нищо повече не можем да направим. Сега трябва да се приготвим за излитане.

Те действаха като един, обединени от общата цел. Да се връщат. Обратно на Пиръс. Градът им бе в опасност. Корабът се издигна при седемнайсеткратно ускорение — Мета щеше да го увеличи още повече, стига конструкцията му да можеше да издържи. През открития космос поеха по най-кратката и най-опасна орбита, която допускаха изчисленията. Никой не се оплака от продължителността на пътешествието — приемаха го със стоическо себеотрицание. Само приготвиха оръжията и почти не разговаряха помежду си. Всеки пириец бе стаил дълбоко в себе си опасението, че неговият свят и неговият живот можеха да бъдат заличени завинаги, а тези неща не подлежаха на обсъждане.

* * *

Часове преди „Боец“ да напусне открития космос, всички мъже и жени на борда му бяха в бойна готовност. Сред тях се намираше дори и деветгодишният Гриф, нали и той беше пириец.

Корабът се отдели от заслепяващата пустош на открития космос, навлезе в междузвездното пространство, а след това и във високите атмосферни слоеве на Пиръс. Полетя право надолу по главозамайваща балистична орбита, при което корпусът му се нагря почти до точката на топене и охладителите изнемогваха от свръхнатоварването. Това се отрази и на хората, по лицата им се стичаше пот, попиваше в дрехите им, но пирийците не усещаха горещината. Образът, който пристигаше от скенера на носа, се излъчваше на всеки екран на кораба. Кадрите от джунглата се меняха светкавично, а после на далечния хоризонт се появи висок стълб дим. Корабът продължаваше шеметно да се спуска надолу, подобно на полетяла след плячката си хищна птица.