Читать «Свят на смъртта III» онлайн - страница 118

От радиото прозвуча гласът на Джейсън, но толкова необичайно равнодушен, че беше трудно да се определи дали това се дължеше на предаването, или той действително говореше така.

— Кърк, чувам какво казваш, повярвай ми, разбирам всичко. Но е твърде късно за връщане назад. Повечето от войските преминаха през пещерите и дори заловихме няколко моропа от селата. Вече с нищо не мога да спра Темукин. Цялата работа ще трябва да се изведе докрай. Хората от низините може и да победят, въпреки че, не ми се вярва. Темукин ще властва над урвата и под нея и накрая това ще се окаже за добро.

— Не! — извика Мета и задърпа микрофона. — Джейсън, чуй ме! Не можеш да постъпваш така. Ти дойде при нас, помогна ни и ние ти се доверихме. Показа ни, че животът не се състои единствено от убийства и смърт. Вече знаем, че войната на Пиръс е погрешна, защото ти ни го показа, и на тази планета дойдохме само защото ти ни нареди. Сега всичко изглежда, струва ми се, като че ли ни предаваш. Ти се постара да ни научиш как да не убиваме и, повярвай ми, ние се постарахме да усвоим урока ти. Обаче това, което правиш сега, е по-лошо от всичко, което някога сме вършили на Пиръс. Там поне се биехме за живота си. А ти нямаш такова извинение. Ти показа на това чудовище Темукин как да води нови войни и да убива още хора. Нима имаш някакво оправдание?

И те зачакаха отговора на Джейсън, но от високоговорителя дълго време се разнасяха единствено атмосферни смущения. Когато заговори, гласът му изведнъж прозвуча много уморено.

— Мета… съжалявам. Ще ми се да ти обясня, но е много късно. Търсят ме и трябва да скрия радиото, преди да са дошли. Правилно постъпвам. Преди много време някой беше казал, че не можеш да направиш омлет, без да счупиш яйцата. Което означава, че не можеш да постигнеш обществена промяна, без да нараниш някого. Заради мен има ранени и загинали и не мисли, че не си давам сметка за това. Но… слушай, повече не мога да говоря. Те са отвън. — Гласът му се превърна в шепот.

— Мета, ако не се видим повече, запомни само едно нещо. Старомодна дума е, но се среща в много езици. Библиотеката може да ти я преведе и да ти обясни значението й. По радиото е по-лесно. Съмнявам се дали бих могъл да ти го кажа лице в лице. Ти си по-силна от мен, Мета, и рефлексите ти са много по-добри, но все пак си жена. И, по дяволите, искам да кажа, че аз… те обичам. Желая ти щастие. Край.

Високоговорителят щракна и помещението се изпълни с мълчание.

— Каква беше думата, която използва? — попита Кърк.

— Струва ми се, че я зная — отговори тя и извърна лице от Кърк, за да не я види.

— Ало, командният пулт! — извика един глас. — Тук радиокабината. От Пиръс пристига вторично космическо съобщение със сигнал за тревога.

— Включи го! — нареди Кърк.

Раздаде се шум от междузвездни съобщения, после познатото натрапливо пиукане на транскосмическите предаватели. Над него се извиси забързаният разтревожен глас на един пириец.

— Внимание, до всички станции в обхвата на радиус Z. Аварийно съобщение за планетата Фелисити, до кораба „Боец“, код Ама Рона Пи, 290-633-087… Следва съобщение. Кърк, чува ли ме някой? Връхлетя ни голяма беда. Всички сектори… Скъсихме периметъра, изоставихме по-голяма част от града. Не зная дали ще можем да удържим. Бруко твърди, че е нещо ново и че конвенционалните оръжия не могат да го спрат. Ако можеш да се върнеш, идвай си веднага! Край на съобщението.