Читать «Свят на смъртта III» онлайн - страница 115

— Имаш късмет, че пристигна сега. Утре щеше да е вече твърде късно. Совалката ще ме вземе малко след мръкване, а до мястото на срещата ми предстои да измина десет километра с лодка.

— Ами вече имаш и втори човек за гребане. Готов съм да тръгна веднага щом се справя с това ядене и пиене.

— Ще предам по радиото новината за пристигането ти, тъй че да известят Кърк и останалите.

* * *

Те тръгнаха без много шум с една от собствените лодки на Рес и стигнаха до скалистото крайбрежно островче, преди слънцето да се докосне до хоризонта. Рес проби лодката и двамата сложиха в нея няколко тежки камъка. Тя потъна безпрепятствено. След това не им оставаше нищо друго, освен да чакат, да се възхищават на купищата гуано и да слушат крясъците на изплашените морски птици, докато най-сетне совалката ги прибра на борда си.

Пилотът, Клон, поздрави Джейсън с едно кимване — всъщност той не се и надяваше на по-ентусиазирано посрещане от страна на пирийците, а после полетът се оказа съвсем кратък. Когато пристигнаха при кораба, тези, които бяха свободни от дежурство, спяха, а дежурните си бяха по местата, тъй че Джейсън не успя да види никого. И толкова по-добре, защото все още усещаше умора от пътешествието. Пирийското „племе“ се очакваше да пристигне по някое време на следващия ден и срещите можеха да почакат дотогава.

Кабината му си стоеше, както я беше оставил, а скъпата му библиотека му се надсмиваше от един ъгъл със злобна металическа усмивка. За какво ли я беше купил? Само дето си беше хвърлил парите на вятъра. Той я подритна мимоходом, но кракът му просто се хлъзна по лъскавия метален овоид.

— Боклук — заяви той и с все сила натисна включващия бутон. — Ти ставаш ли изобщо за нещо?

— Това въпрос ли е? — отвърна монотонно библиотеката. — Ако е въпрос, определете и посочете точното значение на „става“ в този контекст.

— Само устата ти е голяма. Сега дърдориш… а къде беше, когато ми трябваше?

— Където ме поставят, там съм. Отговарям на всевъзможни въпроси. Ето защо въпросът ви е безсмислен.

— Недей да обиждаш шефовете си, машино. Това е заповед.

— Слушам, господине.

— Така е по-добре. Аз те сътворих и аз мога да те унищожа.

Джейсън си поръча силно питие по разпределителя в стената и се тръшна в едно кресло. Библиотеката святкаше със светлинките си и от нея се разнасяше електронно бръмчене. Той отпи жадно и отново се обърна към машината.

— Бас държа, че нямаш особено високо мнение за плана ми да натупаме туземците и да открием рудника?

— Планът ти не ми е известен и следователно не мога да се ангажирам със смислена преценка.

— Е, аз не те и питам. Бас държа, че си мислиш, че можеш да разработиш по-добър план?

— За каква област трябва да е планът?

— За промяна на една цивилизация, ясно ли ти е! Не че те питам.

— Сведения за промяна на цивилизациите могат да се намерят в разделите „история“ и „антропология“. Ако не питаш, оттеглям сведенията.

Джейсън отпи, умисли се и най-накрая рече:

— Е, добре де, питам. Кажи ми за цивилизациите.