Читать «Свят на смъртта III» онлайн - страница 114

Рес не бе мигнал от два дни, а все още имаше много работи за привършване, преди да замине завинаги. Затова не беше особено благоразположен. Много е нездравословно да се мяркаш на пириец в такова настроение. Вратата се отвори и той се изправи, готов да размаже натрапника. Най-добре с голи ръце, че да чуе как му се трошат костите. Мъжът, който влезе, беше с отвратителна черна брада и униформа на наемен войник. Рес сви юмруци и пристъпи към него.

— Какво има? Май си готов да ме убиеш! — спря го войникът на чист пирийски.

— Джейсън! — Рес мигновено прекоси стаята и от вълнение заудря приятеля си по гърба.

— По полека! — изплъзна се от прегръдката му Джейсън и се стовари на канапето. — От радост един пириец може и да те осакати, а аз напоследък не съм в много добра форма.

— Мислехме, че си умрял! Какво се случи?

— С удоволствие ще ти обясня, но бих предпочел това да стане пред нещичко за ядене и пиене. Аз от своя страна също бих желал да получа някакви сведения. За последен път чух да става въпрос за политиката на Фелисити точно преди да ме хвърлят в урвата. Как върви търговията?

— Никак — мрачно отвърна Рес, извади от един шкаф месо и хляб, а от сламата изрови покрита с паяжини бутилка вино. — След като загина — или след като помислихме, че си загинал, — всичко се провали. Кърк те чул по дентифона и едва не уморил моропа в желанието си да ти се притече на помощ. Но закъснял — вече си бил потънал в Портата на ада. Имало и някакъв жонгльор, който те предал и се опитал да обвини и Кърк, че е пришълец от друга планета. Кърк го изритал в бездната, преди да успее да се раздрънка много. Очевидно и Темукин бил толкова разярен, колкото и Кърк, и цялата работа пропаднала още там. Но така или иначе, теб те нямало. Кърк решил, че едва ли може да направи нещо повече за теб, освен да се помъчи да доведе плана ти докрай.

— И успяхте ли?

— За съжаление не. Темукин убеди повечето от племенните вождове, че трябва да се бият, а не да търгуват. Кърк ни помагаше, но делото беше загубено. Накрая се наложи аз да се оттегля тук. Приключвам тази операция, като я оставям в достатъчно добро състояние, така че помощниците ми да могат сами да се справят по-нататък, а пирийското „племе“ пое обратния път към кораба. Този план пропадна и ако не съумеем да измислим нов, се разбрахме да се върнем на Пиръс…

— Изключено — изломоти Джейсън с пълна уста.

— Нямаме друг избор. А сега ти ми кажи, моля ти се, как се добра дотук? Още същата нощ ние изпратихме хора долу в Портата на ада. Никаква следа не открили от теб, въпреки че имало трупове и скелети колкото щеш. Решили, че си пропаднал в леда и трупът ти е отнесен от течението.

— Наистина бях отнесен, ала не като труп. Долу налетях върху една снежна пряспа и сигурно щях да ви дочакам премръзнал, но жив, ако не бях пропаднал в леда, както и сте се досетили. Потокът води до серия пещери. Аз имах батерия и повече търпение, отколкото си мислех. Беше ужасно, но най-сетне успях да се добера до подножието на зъберите. По пътя си за насам поразбих няколко глави и преживях няколко приключения.