Читать «Свят на смъртта III» онлайн - страница 113

— Отбрана. Всеки срещу всеки. Първият туземец, който ме зърне, вероятно ще се опита да ми разбие главата само за да сложи ръка на тези старинни кожи, с които съм облечен. Отбрана.

Ножът му бе изчезнал заедно с батерията, тъй че трябваше да се задоволи с някой остър отломък от скала. Една права фиданка също можеше да му послужи като изходен материал — с помощта на каменния къс той я отряза съвсем близко до земята. Отстраняването на клоните се оказа по-лесно и след час той вече разполагаше с грубовата, но годна за употреба бойна тояга. Най-напред я хвана вместо бастун и закуцука на изток по една горска пътека, която му се стори, че води там, където трябва.

Привечер, когато главата му отново взе да се върти, на пътеката изникна някакъв непознат. Висок, изправен човек с полувоенна униформа и въоръжен с лък и много застрашителна алебарда. Той изстреля на незнаен език няколко въпроса към Джейсън, а Джейсън само сви рамене и изломоти нещо в отговор. Мъчеше се да си придаде невинен и измъчен вид, което въобще не го затрудняваше. С изпитото си лице, сплъстена брада и потънали в мръсотия кожи той едва ли имаше нещо застрашително или пък примамливо във вида си. Вероятно и непознатият беше на същото мнение, тъй като не си послужи с лъка, а се приближи, хванал нехайно алебардата в отбранителна позиция.

Джейсън знаеше, че има сили само за един хубав — или полухубав — удар и че е наложително да го нанесе както трябва. Застрашителният младеж щеше да го изяде с парцалите, ако не улучеше.

— Хъм, хъм — измънка Джейсън и се присви назад, хванал тоягата с две ръце.

— Хрлмнбл! — отвърна му онзи и се приближи, заплашително поклащайки алебардата.

С дясната си ръка Джейсън натисна надолу тоягата, а с лявата я извъртя така, че другият й край полетя като камшик нагоре. След това с все сила я запрати в диафрагмата на непознатия, в областта на слънчевия сплит. Ударът му изкара със свистене всичкия въздух на мъжа и той се прегъна на две и се свлече безжизнен на земята.

— Май късметът ми проработва! — зарадва се Джейсън и се нахвърли върху издутата торба на противника си. Докато я отвори, му потекоха слюнките.

18.

Рес привършваше със счетоводството във вътрешния кабинет, когато на двора се раздадоха силни викове. Като че ли някой се опитваше да проникне при него насила. Не им обърна внимание — другите двама пирийци си бяха заминали и той имаше доста работа за приключване, преди да си тръгне. Стража му, Риклан, си го биваше и знаеше как да се брани. Не би допуснал никакви нежелани гости. Внезапно виковете престанаха и миг по-късно се разнесе подозрително дрънчене, което май идваше от съприкосновението на доспехите и оръжията на Риклан с каменната настилка.