Читать «Свят на смъртта III» онлайн - страница 112

— Би трябвало да предприема нещо — каза той и включи батерията. На силната й светлина мъждукането във водата престана да се вижда. Той изправи батерията върху пясъка и извади ножа. Върхът му беше все още остър. Прокара го по дланта си, оставяйки плитка драскотина, от която закапаха тежки капки кръв.

— Боли ме — установи той и продължи, — и толкова по-добре.

Внезапната болка го изкара рязко от летаргията, вля адреналин в кръвообращението му и го изпълни с необичайна съобразителност.

— Ако онова там е светлина, сигурно има изход навън. Непременно! И ако е така, това може да се окаже единственият ми шанс да се измъкна от този капан. Веднага! Трябва да го направя, докато все още у мен има някаква мисъл.

След това млъкна, взе да вдишва все по-дълбоко и по-дълбоко и да си пълни дробовете, докато му се зави свят от свръхнатоварването. Накрая, след като за последен път пое въздух, той усили батерията до краен предел и я сложи в устата си, за да може да я насочва напред с глава. Едно, две, събра ръце и се гмурна.

Допирът с водата беше смразяваш, но Джейсън бе подготвен за това. Гмурна се надълбоко и с всички сили заплува към мястото, където бе видял светлината. Водата беше приказно прозрачна. Скали и само скали имаше на отсрещния край на вира. Тогава може би още по-дълбоко. Водата се просмукваше в дрехите му и му помагаше да се спусне още по-надолу, почти на дъното, където вирът се разполовяваше от някакъв праг. Под него течението се усилваше и теглеше напред. Той се гмурна с главата напред, заблъска се из каменните стени на късия канал и се озова отново на открито.

Сега над него имаше повече светлина, но много нависоко, недосегаема. Въпреки че махаше с ръце и крака, той като че ли все не успяваше да се приближи към нея. Батерията падна от устата му, завъртя се и изчезна. По-високо, още по-високо. Въпреки че се движеше към светлината, наоколо като че ли притъмняваше. Изпаднал в паника, той запляска още по-силно с ръце, макар да му се струваше, че плува в живак или в мякаква течност, много по-плътна от водата. Едната му ръка се удари в нещо твърдо и обло. Той се вкопчи в него, издърпа се нагоре и главата му изскочи над повърхността на водата.

В първата минута остана да виси на корена на дървото и да вдишва на големи, свистящи глътки въздух — за нищо повече нямаше сили. Когато съзнанието му взе да се прояснява, той установи, че се намира на брега на езеро сред дървета и храсталаци. Зад гърба му езерото граничеше с основата на каменна кула, която се извисяваше все по-нагоре и по-нагоре и накрая изчезваше в мъгла и облаци. Това беше излазът на подземния поток от платото.

Джейсън се намираше в низините.

Той с мъка изпълзя от водата и щом се озова на суша, просто се отпусна върху тревата да съхне и да чака да му се възвърне поне частица от силите. Раздвижи се едва когато видя някакви плодове по околните храсти. Не бяха кой знае колко и по-добре, тъй като и малкото, които погълна с такова настървение, му причиниха непоносими болки в стомаха. След това отново се просна върху тревата с омазано в лилав сок лице и се зачуди какво да предприеме по-нататък. Заспа против волята си и когато се събуди, разсъдъкът му се беше избистрил.