Читать «Спрингфийлдската лисица» онлайн - страница 7

Междувременно Пади бързо и сръчно копаеше с лопатата и мотиката. Жълтият зърнест пясък, който изриваше от дупката, постепенно образуваше две хълмчета отстрани и раменете на едрия работник като че ли потъваха между тях. След почти едночасово копане, съпровождано от свирепия лай на кучетата, които преследваха лисицата в близката гора, Пади извика: „Ето ги, господине!“

Пред нас се откри дълбоко леговище, на дъното на което лежаха четирите пухкави лисичета. Преди да мога да се намеся, един убийствен удар на лопатата и яростното нападение на малкия териер прекрати живота на три от тях. Четвъртото и най-малкото аз едва успях да спася, като го хванах за опашката и го вдигнах толкова нависоко, че да не могат да го стигнат възбудените кучета.

То изпищя кратко. Майката, чула неговия вик, веднага се притече и започна да обикаля толкова близо около нас, че щеше да бъде застреляна, ако не бе случайната защита на кучетата, които все тичаха между нас и нея. Накрая Виксен успя отново да ги увлече в безрезултатна гонитба.

Оцелялото лисиче турихме в един чувал, където то стоеше съвсем кротко, а нещастните му братя хвърлихме обратно в жилището им и ги заринахме с няколко лопати пръст. С чувство за вина ние се върнахме в къщи и вързахме малкото лисиче с един синджир в двора. В същност никой не знаеше защо го оставихме живо, но сякаш някаква промяна настъпи в чувствата на всички ни; нито един от нас не желаеше неговата смърт.

То беше хубаво малко създание, нещо прилично и на лисица, и на агънце. Неговата пухкава муцунка напомняше по своята форма и невинно изражение агне, но в жълтите му очи човек можеше да открие хитър и свиреп блясък. Щом някой се приближеше до лисичето, то се свиваше тихо на кълбо в своята колибка и трябваше да мине цял час, за да се реши да се покаже отново.

Сега вече моят прозорец започна да играе роля на наблюдателен пост вместо хралупата. Около лисичето обикаляха добре познатите му кокошки. Късно този следобед, когато те го бяха заобиколили, се чу дрънкане на синджир, зверчето се хвърли върху най-близката птица и сигурно би я хванало, ако веригата не го бе дръпнала рязко назад. То се изправи на крака и пропълзя обратно в колибката; по-късно направи още няколко такива опита, но скоковете му вече бяха добре пресметнати и жестоката верига нито веднъж повече не го повали.

С настъпването на нощта лисичето стана неспокойно, то ту се измъкваше от колибата, ту при най-малкото шумолене пак се скриваше в нея, като теглеше веригата и бясно я гризеше. После внезапно спря неподвижно, сякаш заслушано в нещо, издигна черното си носле и кратко и жално изскимтя. Затича се наоколо, размята веригата и продължи да скимти.