Читать «Спрингфийлдската лисица» онлайн - страница 10

Щеше ли да се опита пак? Тя бе майка и любовта й беше майчинска. Само един поглед ги следеше през тая четвърта нощ, когато жалният плач на малкото отново призова неясната сянка върху купа дърва.

Но този път тя не носеше храна. Нима опитният ловец най-сетне бе претърпял неуспех? Не беше ли могла да изпълни единственото си задължение или вече бе предоставила на тъмничарите грижата за прехраната на своята рожба?

Не, нищо подобно. И любовта, и ненавистта на дивата майка бяха непоколебими. Тя живееше само с една мисъл: да освободи малкото си. Изпитала бе всички познати средства, пренебрегнала бе всички опасности, за да го запази и освободи. Но всичко бе напразно.

Сякаш някаква сянка, тя се промъкна за момент и тутакси изчезна, а Тип грабна това, което тя му бе хвърлила, и започна да го дъвче и гълта с наслада. Още ядеше, когато една остра като нож болка го прониза и той високо изпищя; после потрепера кратко и умря.

Майчината любов на лисицата бе силна, но друго едно висше чувство се оказа по-силно. Когато трябваше да решава съдбата на своята рожба — да избира между жалкия пленнически живот и внезапната смърт, тя потисна в сърцето майчиното си чувство и отвори на малкото си единствените двери към освобождението.

Чак когато зимата дойде и падна сняг, ние разбрахме, че Виксен не се скиташе вече из Иръндейлската гора. Тя си беше отишла, но никой не разбра къде. Може би си бе намерила някое далечно свърталище и бе оставила зад себе си тъжните спомени за своя мъртъв другар и челяд. Или може би беше напуснала завинаги — както много диви майки — сцената на тоя печален живот, използувайки за себе си същото средство, което бе употребила, за да освободи рожбата си, последната от нейното поколение.

info

Информация за текста

Ernest Thompson Seton

The Springfield Fox, 1898

Разказът е публикуван в списание „Космос“, брой 3 от 1968 г.

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/text/20888

Последна корекция: 12 август 2011 в 21:21