Читать «Спрингфийлдската лисица» онлайн - страница 9

Нещастното малко създание изскимтя жално и пропълзя обратно в колибката. След около половин час сред кучетата се надигна силен вой и по това, че се впуснаха направо към гората, разбрах, че бяха по дирите на лисицата. Те се отправиха към железопътната линия и скоро техният лай заглъхна. На другата сутрин Рейнджър не се върна и ние скоро разбрахме причината. Лисиците отдавна бяха разбрали какво представлява железопътната линия и бързо се бяха научили да я използуват за своите цели. При някои случаи, когато ги преследваха, те тичаха дълго време по релсите, и то точно преди минаването на влака. По железните релси почти не оставаше миризма, а минаването на влака съвсем я премахваше; освен това не беше изключено влакът да премаже кучето. При други случаи — по-сигурни, но по-трудни за изпълнение — лисицата подмамваше кучето до някой железопътен мост точно пред влака и тогава то неизбежно ставаше жертва.

И тъй старата лисица бе изиграла сполучливо тоя си трик; ние намерихме разкъсаните останки на Рейнджър и разбрахме, че това бе нейното отмъщение.

Същата нощ тя пак дойде в двора; измореното куче Спот още не бе успяло да се върне. Лисицата уби още една кокошка, донесе я на Тип и задъхана се просна до него, за да го накърми. Изглежда, мислеше си, че рожбата й няма за храна нищо, освен това, което тя й донасяше. А именно тази кокошка издаде нейните нощни посещения.

Моите симпатии бяха на страната на старата лисица и не желаех да участвувам в никакви планове за нейното унищожаване. На следващата нощ с пушка в ръка чичо ми застана на пост. Но когато се застуди и луната се скри зад облаците, той се сети, че има по-важна работа другаде и остави за свой заместник Пади. Изглежда обаче, че от тишината и напрежението на очакването нервите на Пади изневериха и когато след час чухме двата му изстрела, бяхме сигурни, че барутът е отишъл напразно.

На сутринта разбрахме, че лисицата не бе пропуснала да посети рожбата си и тая нощ и че още една кокошка бе изчезнала. На следната вечер чичо отново застана на пост. Скоро след стъмване се чу един-единствен изстрел, но лисицата изпусна дивеча, който носеше, и избяга. По-късно, пак през същата нощ, тя отново се опита да влезе в двора и предизвика втори изстрел. При все това на другия ден, като погледнахме синджира, неговият блясък издаде, че Виксен пак бе идвала и с часове се бе мъчила да го пререже.

Такава смелост и постоянство не можеха да не внушат ако не снизхождение, то поне уважение. Във всеки случай на другата нощ никой не дебнеше в тишината с оръжие в ръка. Щеше ли лисицата да се възползува от това? След като вече три пъти я прогонваха с куршуми, щеше ли да се реши отново да нахрани и освободи своята пленена рожба?