Читать «Спрингфийлдската лисица» онлайн - страница 8

И ето че отговорът дойде. Отдалеч се носеше зовът на старата лисица: „Я-яп-юр-рр.“ Няколко минути по-късно една неясна сянка се появи на купа дърва. Малкото се вмъкна в колибката, но после изведнъж се върна и се втурна да посрещне майка си с всичката радост, която една лисица е способна да прояви. Със светкавична бързина тя го грабна и се опита да го отнесе. Но когато синджирът се обтегна докрай, лисичето бе грубо изтеглено от устата на майката и тя, изплашена от отварянето на някакъв прозорец, избяга зад купа дърва.

Един час по-късно лисичето престана да тича и замлъкна. Аз надникнах през прозореца и при светлината на луната видях очертанията на старата лисица, легнала на земята до своята рожба: тя гризеше нещо и по дрънкането на желязо познах, че това бе омразният й синджир. А Тип — малкото лисиче — в това време сучеше топло мляко.

Аз излязох навън и лисицата веднага побягна в тъмната гора; край колибката намерих две кървави, още топли мишки, които самоотвержената майка бе донесла на своето малко. На сутринта забелязах също, че на две стъпки дължина синджирът блестеше силно. Аз отидох в гората при разровената дупка и там също намерих следи от старата лисица. Нещастната, разбита от скръб майка беше изровила и извадила телата на своите малки. И трите лисичета бяха облизани и наредени едно до друго, а до тях бяха оставени две току-що отвлечени кокошки от нашия курник. Следите върху разровената земя красноречиво ми разказаха историята на тая нощ: как лисицата бе донесла на малките си обичайната им храна — плод на нейния нощен лов; как се бе простряла до тях и отчаяно се бе мъчила да ги нахрани и стопли както някога; как бе чувствувала само изстиналите им малки тела под меката козина и черните безчувствени нослета, неспособни вече да отговарят на нейните милувки.

Дълбоки отпечатъци от лакти и гърди по земята показваха къде Виксен мълчаливо и дълго бе лежала и гледала своите рожби и бе скърбила, както само една майка може да скърби. Оттогава тя никога вече не се върна при разровената дупка, защото се бе уверила, че рожбите й са мъртви.

Плененият Тип — най-слабичкият от лисичата челяд — наследи сега цялата любов на старата лисица. Кучетата бяха развързани, за да пазят кокошките. На работника бе наредено да стреля по лисицата щом я види. Това нареждане се отнасяше и до мен, но аз бях решил да твърдя пред чичо, че не съм виждал лисицата. В пилешки глави — любима храна на лисиците, която куче дори не би докоснало — бе сложена отрова, и бяха разпръснати из цялата гора. Единственият път да се стигне до двора, където бе вързан Тип, бе през купа дърва и той бе свързан с много опасности. При все това старата лисица идваше всяка нощ, за да се погрижи за своето малко и да му донесе прясно убити кокошки и дивеч. Виждах я много пъти, при все че тя вече не дочакваше да чуе жалостния зов на пленника.

На втората нощ след хващането на лисичето чух дрънкането на синджир и видях, че старата лисица беше на двора и усилено копаеше някаква дупка край колибката. Когато дупката стана толкова дълбока, че лисицата потъваше до половина в нея, тя събра и спусна вътре синджира, а после го зарина с пръст. След това, като си мислеше, че се е отървала от него, тя грабна малкия Тип за врата и се опита да скочи с него върху купа дърва. Уви, синджирът и този път рязко го откъсна от прегръдките й.