Читать «Стоманения плъх» онлайн - страница 4

Разбира се, тъй като нямах начален капитал, не можех да купя нищо, затова реших изобщо да не плащам за изходния продукт. Всички деца крадат от магазините. Те преминават през тази фаза и когато ги хванат, обикновено им я избиват от главите. Бях виждал завършващите със сълзи резултати от провала и реших, преди да се отдам на кариерата на съвсем дребен крадец, да проуча пазара, за да анализирам времето и техниката, необходими за тази задача.

На първо място — стой далеч от дребните търговци. Те си познават стоката и имат силен интерес да я запазят непокътната. Така че „пазарувай“ в големите универсални магазини. Единственото, за което трябва да се тревожиш, са охраната и алармените системи. Затова грижливото проучване за начините на функционирането им ще доведе до откриването на методи за тяхното заобикаляне.

Един от първите си и най-примитивни методи — изчервявам се, когато разкривам простотата му — наричах „книжен капан“. Направих кутия, която изглеждаше съвсем като книга. Само че имаше отварящо се с пружина дъно. Единственото, което трябваше да направя, бе да я притисна към нищо неподозиращото пакетче бонбони и то изчезваше от поглед. Това беше грубо, но ефикасно средство, което използвах доста дълго време. Тъкмо се готвех да го изоставя в полза на по-добър метод, когато ми хрумна как да го усъвършенствам по изключително благотворен начин. Щях да се погрижа за Смели.

Казваше се Бедфорд Смилингъм, но всички го наричаха Смели. Както някои се раждат танцьори или художници, други имат по-дребно предназначение. Смели¹ беше роден доносник. Единственото удоволствие в живота му бе да донася за съучениците си. Той шпионираше, наблюдаваше и донасяше. Никое младежко прегрешение не беше прекалено незначително, за да не го забележи и съобщи на училищното ръководство. То го обичаше заради това — което може да ви покаже що за хора сме имали за учители. Нито пък можеше да го натупаш безнаказано. Вярваха на всяка негова дума и в крайна сметка патеха побойниците.

Смели ми беше причинил някои дребни неприятности, забравил съм точно какви, но те бяха достатъчни, за да възбудят мрачни и тежки размисли, довели накрая до план за действие. Всички момчета обичат да се хвалят и аз предизвиках огромно уважение, като показах книжния капан за бонбони на приятелите си. Имаше охкания и ахкания, подсилени още повече от факта, че безплатно раздадох част от плячката. Всичко това не доведе единствено до издигане на детското ми положение — организирах нещата така, че Смели да може да ни подслушва. Чувствам се така, сякаш се е случило едва вчера и споменът все още сгрява душата ми.

— Не само че работи, но ще ви покажа и точно как! Хайде с мен в универсалния магазин на Минг!

— Можем ли, Джими — наистина ли можем?