Читать «Стоманения плъх» онлайн - страница 2

Измърморих нещо, което, надявах се, бе доста мръсна ругатня и посочих към един от саковете, натъпкани с опаковани монети.

— Изпразни дребните, после напълни и него — със сумтене и ръмжене заповядах аз.

Той пъргаво се подчини и скоро чантата беше натъпкана догоре. От полицията все още нямаше и следа. Възможно ли бе нито един от малоумните банкови служители да не е натиснал алармата? Може би. Трябваше да взема драстични мерки.

Протегнах ръка и грабнах друга чанта с монети.

— Напълни и тази — наредих аз и му я подхвърлих.

Докато мъжът вършеше това, успях да натисна алармения бутон с лакътя си. Има дни, когато човек трябва да прави всичко сам.

Това постигна желания ефект. Когато и третият сак беше напълнен и аз залитах към вратата с плячката си, полицията се появи. При спирането си два земехода се натресоха един в друг (из тези краища полицията няма много извънредни ситуации), но в крайна сметка се оправиха и ченгетата се наредиха отпред с извадени оръжия.

— Не стреляйте — изписках аз. Наистина се страхувах, защото повечето от тях не изглеждаха особено умни. През прозорците не можеха да ме чуят, но ме виждаха. — Това е играчка — извиках аз. — Вижте!

Долепих дулото на пистолета до слепоочието си и натиснах спусъка. Димният генератор произведе задоволителен облак дим, а звуковият ефект накара ушите ми да закънтят. Наведох се зад гишето и се скрих от ужасените им погледи. Сега поне нямаше да стрелят. Търпеливо изчаках, докато крещяха и ругаеха. Накрая разбиха вратата.

Сега всичко това може да ви се струва озадачаващо — и не бих ви обвинявал. Едно е да обираш банка, съвсем друго е обаче да го правиш така, че със сигурност да те хванат. Защо, може би ще попитате вие, защо е необходима такава глупост?

С удоволствие ще ви разкажа. За да проумеете мотивите ми, трябва да разберете какъв е животът на тази планета — какъв бе моят живот. Нека ви обясня.

Бит О’Хевън е основана преди няколко хиляди години от странен религиозен култ, който оттогава за щастие напълно е изчезнал. Дошли са тук от друга планета — някои казват, че това е била Пръст или Земя, легендарният дом на цялото човечество, но аз се съмнявам. Във всеки случай, нещата не са се развили много добре. Може би не са издържали на непосилния труд — в началото планетата определено не е предлагала много удоволствия. Както ни напомнят при всяка възможност даскалите в училище, особено когато ни говорят за това, колко разхайтено е младото поколение напоследък. А ние се сдържаме да не им отвърнем, че те също трябва да са разхайтени, защото през последните хиляда години тук определено нищо не се е променило.

Естествено, в началото трябва да е било тежко. Целият растителен живот бил чиста отрова за човешкия метаболизъм и трябвало да го прочистят, за да отглеждат ядивни растения. Местната фауна била също толкова отровна, със съответните зъби и нокти. Било е трудно. Толкова трудно, че обикновените крави и овце имали ужасяващо кратка продължителност на живот. За това се погрижила селекционната генна манипулация и тук пратили първите свинепрасета. Представете си, ако можете — а ще имате нужда от наистина богато въображение — еднотонов бесен глиган с остри бивни и коварен нрав. Това е достатъчно лошо, но представете си създание, покрито с дълги бодли като някакъв невероятен таралеж. Колкото и невероятно да звучи, планът проработил — оттогава във фермите се отглеждат свинепрасета в толкова големи количества, че е трябвало да проработи. Битохевънската пушена шунка от свинепрасе е прочута в цялата галактика.