Читать «Стоманения плъх» онлайн

Когато приближих до предната врата на Първата банка на Бит О’Хевън, тя усети присъствието ми и се отвори с автоматично приветствие. Бързо влязох вътре — и спрях. Но застанах така, че вратата да не може да се затвори зад мен. Докато се плъзгаше обратно, аз извадих от чантата си електрописалката. После се завъртях в мига, в който тя се затваряше докрай. По време на предишните си идвания в банката бях засякъл механичния й рефлекс и знаех, че разполагам само с 1.67 секунди, за да свърша необходимото. Напълно достатъчно време.

Писалката изжужа, проблесна и запои вратата за касата. Сега тя можеше само безпомощно и неподвижно да бръмчи, докато нещо в механизма й не прекъсна. Блеснаха искри и устройството замря.

— Унищожаването на банкова собственост е престъпление. Вие сте арестуван.

Докато казваше това, роботът пазач протегна дългите си, тапицирани ръце, за да ме хване и задържи до пристигането на полицията.

— Не и този път, дрънчаща купчина боклук — изръмжах аз и насочих лъча на остена за свинепрасета към гърдите му. Двата метални върха произведоха напрежение 300 волта и множество ампери. Достатъчно, за да привлекат вниманието на един тон свинепрасета. Достатъчно, за да изкарат робота извън строя. От всичките му стави заизлиза пушек и той се строполи на пода със съвсем задоволителен трясък.

Зад мен. Защото вече се бях хвърлил напред, като предредих възрастната дама, застанала пред прозорчето на касиерката. Извадих от чантата си големия пистолет и го насочих към жената.

— Парите или животът, сестричке — изръмжах аз. — Напълни тази чанта с банкноти.

Много внушително, макар че гласът ми мъничко пресекна и произнесох последните думи пискливо. Касиерката се усмихна и се опита да прояви смелост.

— Върви си вкъщи, синко. Това не е…

Натиснах спусъка и 75-калибровият пистолет избумтя до ухото й, като я ослепи с облак от дим. Не я уцелих, но спокойно можех да го направя. Тя обърна очи и бавно се плъзна под гишето.

Не е толкова лесно да се отблъсне Джими ди Гриз! Само с един скок прехвърлих преградата и размахах оръжието към останалите чиновници.

— Отстъпете назад — всички! Бързо! Пръстите ви да са далеч от онези безшумни алармени бутони. Така. Хей ти, дебелако — махнах аз към тлъстия касиер, който в миналото винаги ми бе отвръщал с пренебрежение. Сега цялото му внимание бе насочено към мен. — Напълни тази чанта с кинти в едри банкноти, и то моментално.

Той се подчини, като залиташе и се потеше, но въпреки това действаше колкото може по-бързо. Очевидно парализирани от страх, клиентите и персоналът стояха наоколо в странни пози. Вратата към кабинета на управителя остана затворена, което означаваше, че навярно отсъства. Дебелакът напълни чантата с банкноти и ми я подаде. Полицията още не се беше появила. Имах реална възможност да се измъкна с парите.