Читать «Игра на съдбата» онлайн - страница 94

Никълъс познаваше и двамата откакто се помнеше. Барон Рокуел всъщност беше приятел на Рандъл, но беше по-сърдечен от предишния граф и винаги намираше време да обърне малко внимание и на младия Ник. Всъщност именно Том, за раздразнение на Рандъл, беше завел Ник на първия му професионален бокс и дори напътстваше нетърпеливите и несигурни стъпки на Никълъс и Алекзандър в доста по-неприлични начинания…

Ник и Алекзандър станаха неразделни приятели от момента, когато се запознаха в имението Корнуел на Рокуел; семействата им дружаха и по едно време имаше големи надежди, че Том ще направи предложение на Атина. За щастие баронът успя да избегне тази злощастна съдба, помисли си с усмивка Никълъс.

Двете по-млади момчета ходиха заедно на училище и дори служиха заедно в армията, но за кратко. Алекзандър се отегчи от военната кариера и след като нямаше нужда да си изкарва прехраната, за разлика от Ник, се отказа от чина си няколко години по-рано. Братята Рокуел бяха сред първите, които радостно приветстваха завръщането на Ник в Англия.

Въпреки че не бяха известни със сдържаността си, Рокуел се задоволиха с приятен разговор, докато не сервираха храната и напитките. Едва когато слугите излязоха, Алекзандър каза:

— Вече си мислех, че тия хора няма да ни оставят насаме! Не че не ми е приятно да видя колко добре обучен е персоналът ти — но имаме проблем и не можем да говорим пред слугите!

Никълъс си наля още една чаша кафе и вдигна въпросително вежди.

— Проблем? Какъв?

— Много сериозен — раздразнено отвърна лорд Рокуел. — Проклетият Авъри! Ужасно ми се иска войските на Бони да го бяха пратили по дяволите!

— Каквото е и моето желание — каза сухо Ник. — Но какъв проблем може да ви създава Авъри?

— Племенницата ми — мрачно каза Рокуел и тревога се появи върху обикновено слънчевото му лице.

— Наследницата? Теа? Теда? Или нещо такова — запита Никълъс.

— Тес, съкратено от Тереза. Кръстена е на прабаба си. Онази, която избягала с дядо ти — обясни Алекзандър.

— Знам коя е. И защо тя да ви е проблем? Да не е избягала с учителя си по танци или е нещо още по-скандално?

Докато отхапваше от парче печен телешки врат с горчица, Том каза:

— Де да беше толкова просто. Работата е там, че Авъри иска да се ожени за нея. Погледни го от наша гледна точка — не можем да понасяме Авъри, също като Тес. Не искаме да се обвързва с гадняр като Авъри!

— Да, разбирам проблема ви, но тя ви е племенница, защо просто не я отведете в Корнуел?