Читать «Игра на съдбата» онлайн - страница 92

Отново се прозя и тръгна към леглото. Свали пеньоара си и се сгуши под дебелите завивки. Замисли се за дневника. Трябваше да каже на Никълъс, когато се видеха следващия път… Това беше последната й мисъл — заспа дълбоко след по-малко от секунда.

Никълъс се върна в имението Шерборн и успя безшумно да се качи до стаята си. Свали прогизналите си дрехи, загърна се с копринения си тъмночервен халат и си напълни чаша с бренди. Седна до огъня и започна да прехвърля в главата си събитията от тази вечер.

Не можеше да се оплаче, че му е било скучно. Дори вечерята на баба му се оказа доста интересна. Внимателно докосна мястото, където все още го болеше.

Фактът, че имаше друг вход към мазето беше доста обезпокоителен, както и това, че контрабандистите го откриха, докато ги шпионираше. Сега щяха да внимават двойно повече и едва ли щяха да са толкова глупави, че да продължат да използват кулата за скривалище. Никълъс въздъхна за пропуснатата възможност, допи брендито и си легна. Заспа на минутата.

Събуди се едва към обяд и предполагайки, че Доли също е спала до късно, реши, че няма смисъл да бърза, за да отиде при нея. Следобед щяха да имат достатъчно време, за да започнат проучването си.

С кафето Лъвджой му донесе и някои добри новини: бележката му до Роксбъри беше тръгнала преди часове, а Атина и баба му бяха отишли на покупки и да посетят приятели в Ромни и щяха да се върнат по здрач.

Като си спомни за бележката до Роксбъри, Никълъс се намръщи — трябваше веднага да изпрати още една, в която да опише последните събития. Подаде я на Лъвджой.

— Боя се, че ще трябва още един от слугите на баба ми бързо да потегли за Лондон. Добре, че тя не е тук — иначе щеше да ме засипе с въпроси за изчезващите слуги.

Благоприятното пътуване беше предизвикано от желанието на баба му да си купи някакъв специален цвят мулине, за да завърши бродерията си и от една отдавнашна покана да посети приятелката си лейди Трокмъртън. Лъвджой му предаде още, че ако времето се влошало, двете жени щели да останат да нощуват там. Новината, че през следващите двадесет и четири часа ще принадлежи само на себе си, доста го зарадва — поне успя за миг да забрави някои проблеми, които не му даваха мира.

Когато избра кулата, за да настани любовницата си, Никълъс не беше предвидил какви хитрости ще трябва да проявява, за да се измъква и да отива при нея. Палас вече знаеше, че е отворил кулата и той се примири, че тя все някога щеше да разбере причината. Потрепера. Може би се държеше като страхливец, но предпочиташе баба му да не научава, че безсрамно е настанил жена в семеен имот. Трябваше по-добре да обмисля положението, печално се укори той. Сега, когато вече беше твърде късно знаеше, че е трябвало да настани Доли в уютна малка къщичка в Хайт или Ромни — но не и под носа на баба си. Но стореното — сторено и той знаеше, че на Палас няма да се хареса фактът, че има любовница, а това къде я беше настанил. Жените, помисли си той като потъна по-дълбоко в голямата вана, са истински дяволи!

Малко след един часа следобед слезе в трапезарията да закуси. Сервираха му препечен бекон, пресни бъбречета, печен телешки врат, бъркани яйца и сладки кифли, още топли от пещта. Когато привърши закуската, си наля още една чаша кафе и изпружи крака. Отпочинал, с пълен стомах, Никълъс се чувстваше доволен в този момент и единственото нещо, което можеше да направи денят му идеален, беше Доли, седнала на другия край на масата.