Читать «Игра на съдбата» онлайн - страница 95

— Не можем — лелите… — отвърна Алекзандър.

Никълъс изглеждаше напълно объркан.

— Лели? А те какво общо имат с това?

— Те са две и Тес не иска да ги изостави. Това стиснато копеле Грегъри не им остави почти никакви средства. Зависят от Авъри. Тес твърди, че Авъри ще ги унижава, ако тя не е там да го възпира.

— Ами тогава — вие сте достатъчно гостоприемни — купете им къща и ги настанете там заедно с Теа, т.е. Тес, така ще са далеч от Авъри. Какво по-лесно от това?

— Имат принципи, лелите, особено Хети — кисело отвърна Алекзандър. — Не позволяват на Тес да харчи парите си за тях, още повече ние нашите, за да ги освободим от Авъри.

— Е, тогава просто ще трябва да обясните всичко на Тес и за нейно добро ще я накарате да дойде с вас в Корнуел. Ако положението на лелите стане непоносимо, мисля, че ще можете да надвиете принципите им.

Барон Рокуел погледна проницателно Никълъс.

— Някога срещал ли си Тес?

— Том, тя е Мандъвил! Ти как мислиш? Не бих я разпознал дори и да почука на външната врата.

— Там е работата — мрачно отвърна Том, — че ако познаваше Тес, щеше да знаеш колко глупаво е предложението ти. Не можеш да я накараш да отиде никъде, ако тя сама не иска. Няма да изостави лелите си. Доста твърдоглава е нашата Тес.

Никълъс го стрелна с поглед.

— На колко години е тази ваша племенница, все пак?

— През април навърши двадесет и една.

— Боже мой! — сприхаво измърмори Никълъс. — Защо по-рано не сте се заели с нея? Или поне да я омъжите като е свършила училище? Ако толкова се тревожите да не би Авъри да се ожени за нея, намерете подходящ човек, който ви харесва и я оженете. Така съпругът й ще я научи да уважава мъжкия авторитет и той ще се погрижи за лелите.

Рокуел и Алекзандър се спогледаха. Настъпи тишина. Рокуел уверено се наведе напред.

— Вече мислихме за това — направи пауза, погледна брат си и бързо каза: — Мислим, че ти си подходящ за Тес!

Никълъс погледна двамата си приятели невярващо.

— Мислили сте… какво? Като знаете охладнелите отношения между Талмъдж и Мандъвил, вие сте смятали, че аз може би… — въпреки усилията си той повиши глас — ще искам да се оженя за Тес Мандъвил! Мили Боже! Да не сте си изгубили ума?

— Казах ти, че няма да му хареса — обърна се Алекзандър към брат си.

— Ами тогава имаш ли по-добра идея? — измъчено отвърна баронът.

— Не казах, че идеята е лоша, а само, че на него няма да му хареса — замислено рече Алекзандър.

— Идеята е направо абсурдна! — отвърна Никълъс засегнат.

Двамата братя го погледнаха невинно.

— Помисли, Ник — твърдо настоя Алекзандър. — Освен онова копеле Грегъри, е, и Авъри разбира се, във вените на останалите Мандъвил тече добра кръв. Имат и добри връзки. Семейството е уважавано. Тес е едно прекрасно малко същество — и тъжно призна: — Е, не е покорна, момичето е с характер. — После изведнъж лицето му светна. — Но има голямо наследство. Ти имаш нужда от съпруга, а тя — от съпруг. Добре ще е, ако се съберете.

— Няма да се женя за проклетата ви племенница! — процеди Никълъс през зъби.

Алекзандър въздъхна и погледна брат си.

— Казах ти, че няма да му хареса.