Читать «Игра на съдбата» онлайн - страница 96

Баронът, обикновено приятен и тих човек, погледна обичания си брат със силно недоволство.

— Стига си го повтарял! Знам, че не му харесва, но ако не се ожени за нея, тогава какво ще правим?

Никълъс малко се поуспокои, напомни си, че отдавна е приятел с Рокуел и би трябвало да е свикнал на странните им идеи.

— Защо не отидете да поговорите с Тес? Разкажете й за опасенията си. Ако е разумна млада дама, ще разбере опасността, в която се намира…, освен ако не иска да се ожени за Авъри.

И двамата Рокуел поклатиха глави.

— Не може да го понася — отвърна баронът.

— Тогава просто й кажете, че ако не иска да се компрометира, ще трябва да последва съвета ви и да се премести заедно с лелите си в Корнуел — разумно предложи Никълъс.

— Искахме, но не можем. Казахме ти, че имаме проблем — възмутено каза Рокуел. — Авъри не ни пуска да я видим! Днес вече бяхме там. Мястото е заключено по-здраво и от девствен колан. Показва се само отвратителният му прислужник Лоуъл. Не пожела дори да ни пусне вътре! Казва, че господарят му е заминал за Лондон, което вероятно е блъф, и че дамите не приемали посетители! — светлосините му очи пламнаха. — Посетители! По дяволите, та аз съм й чичо! Тя знаеше, че ще идваме. Писах й, че пристигаме днес. За дълго. Споменах, че ще заминем за Корнуел по Коледа.

Въпреки че си каза, че не е негова работа, че няма да се меси, особено в работите на някой с името Мандъвил, Никълъс усети първите признаци на тревога за Тес Мандъвил. Знаеше от собствен опит, че Авъри е безскрупулно копеле — в Португалия беше разрушил едно прекрасно семейство — и сега почувства как старият гняв и ужас се върнаха в него. Ако новият барон бе решил да се ожени за племенницата на Рокуел, то тя със сигурност се намира в опасност.

— Възможно ли е Авъри да е прочел писмото ти? — внезапно попита той.

Двамата братя го погледнаха смаяно.

— Защо не — бавно отвърна баронът. — Ако е пристигнало, когато Тес не си е била вкъщи. Авъри си е достатъчно голям мошеник, за да чете и чужди писма.

— Ако е знаел, че ще идвате и ако наистина иска да се ожени за Тес, по нейна воля или не, то новината за неочакваното ви пристигане трябва да го е вбесила. Не е нужно да е гений, за да разбере, че сте чули разни слухове в Лондон и идвате да проверите как стоят нещата. По съдържанието на писмото става ясно, че докато сте тук племенницата ви ще бъде непрекъснато в компанията ви… и под ваша закрила. Авъри е узнал също, че планирате да я отведете в Корнуел и че посещението ви ще продължи до края на годината — дори и по-дълго. През това време бихте могли да я убедите да не се връща в имението Мандъвил. Това не би се харесало много на скъпия ни Авъри.

— Проклет да е! — извика гневно Алекзандър, сините му очи пламтяха. — Ако това копеле е посегнал на Тес или Хети, аз ще… — и думите секнаха върху устните му.

Никълъс се намръщи.

— Знаете ли, че е възможно Лоуъл да казва истината — че Авъри е в Лондон. — Когато и двамата го погледнаха, той добави: — Преди няколко дни се разминах с него на път за тук. Беше сам и караше бясно в посока към града. Но ако Авъри е в Лондон, защо тогава дамите не искат да ви приемат?