Читать «Игра на съдбата» онлайн - страница 90

Тес нетърпеливо кимна.

— Имаш я. Кълна се! Кога започваме?

Никълъс внезапно се прозя.

— Боя се, че не веднага. След тежката вечер предполагам, че ще се събудим чак към обяд. Така че засега ще ти пожелая лека нощ и ще се видим в ранния следобед. — Хвърли й предупредителен поглед. — И никакви самоинициативи преди да съм дошъл.

— Да, да — отвърна радостно тя, доволна, че й беше разрешил да му помага.

Целуна я продължително и си тръгна. Като остана сама в кухнята, Тес не знаеше да се радва или да се тревожи от това, че той не пожела да прекара остатъка от нощта с нея.

Излезе от кухнята намусена и се отправи към стаята си. След като бандитите бяха идвали и открили Никълъс, вече нямаше смисъл да е толкова предпазлива. В стаята беше хладно и тя запали огън. Погледна леглото с досада. Трябваше да е около пет часа през нощта и, въпреки че прекара будна почти цялата нощ, Тес се съмняваше, че ще може да заспи.

Запали няколко свещи и закрачи из стаята. Новината, че има таен вход към мазето я очарова, а също и това, че Никълъс не възразяваше да го придружи в търсенето.

Най-накрая седна пред огъня, твърде възбудена и нетърпелива за приключения, за да заспи. И както си седеше, почти неусетно я обзе чувството, че преди също бе седяла в тази стая в очакване на новия ден…

Потрепера — тези странни откъслеци памет не й харесваха много. Дали бяха поглед към миналото й или нещо друго? Имаше усещането, че не изживява собственото си минало, а това на някой друг. Дали беше човек, когото познаваше?

Чувството на близост, на познатост беше толкова силно, че я притискаше, подлъгваше, молеше, настояваше да си спомни. Безпомощно огледа стаята, като се мъчеше да открие някакво обяснение за странното си чувство. За момент погледът й се плъзна по леглото, на което тя и Никълъс се бяха любили вчера следобед, ярките цветове на копринените завивки бяха леко избелели от времето… Като в транс Тес седеше и гледаше леглото, а пред слисания й поглед се появиха призрачните фигури на мъж и жена, които поразително приличаха на нея и Никълъс. Седяха на колене върху леглото един срещу друг — нежно се прегърнаха и се целунаха със силна страст. Като омагьосана Тес не можеше да свали очи от тях — сякаш гледаше себе си и Никълъс.

Призрачните фигури се изпариха. Силно изпращяване на съчките в камината я стресна и развали магията — върху леглото имаше само купчина разхвърляни завивки.

Погледна към огъня и разтърси глава, като че ли искаше да дойде на себе си. Дали не полудяваше? Отново огледа стаята и се намръщи. Имаше нещо в тази стая, в кулата… Бяха й толкова познати и все пак беше сигурна, че никога преди не е била тук.

Неочаквано огънят се разгоря, шумно запращя, пламъците се издигнаха, като че духнати от вятър и това привлече вниманието й. Погледът й се плъзна по каменната облицовка на камината. Нещо по-силно от нея я накара да стане и да се приближи. Протегна ръка към един ръбест камък, който бе забелязала по-рано и започна да го дърпа. За нейна изненада той се помръдна и падна в ръцете й. Очите й блестяха; след миг пред погледа й се откри черна дупка. Взе една свещ и я приближи. На мъждукащата светлина различи стара малка метална кутия, скрита навътре. Сърцето й започна лудо да бие и Тес с треперещи ръце я извади от мястото, където бе стояла кой знае колко време — може би десетилетия, дори векове…